Криминализирането на укриването на диагноза ще противопостави допълнително лекарите и пациентите

публикувано на 16.10.15 в 11:49

Снимка: БГНЕС

Разговор на Ирина Недева със Силвана Лесидренска и Мария Шаркова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Добавяме коментари по темата за поисканата криминализация на пациентите укриващи диагнози. Това поискаха от Българския лекарски съюз и макар че вчера следобед заместник-председателката на БЛС д-р Галинка Павлова заяви, че това е лично нейно мнение, група влиятелни пациентски и неправителствени организации излязоха с остра реакция срещу призива за криминализация.

Припомняме откъде се появи тази тема в публичното пространство - преди седмици лекари от университетската болница “Царица Йоанна“ - ИСУЛ се оплакаха, че болен от СПИН пациент е скрил от тях диагнозата си, като това не бил изолиран случай. Те заявиха, че много често пациенти, на които им предстоят операции, умишлено не споделят, че са инфектирани, примерно с хепатит и дори ХИВ.

Вчера в остро критично становище на пациентски организации идеята беше определена като дискриминационна и връщаща ни в Средновековието.

Силвана Лесидренска от Пациентската организация „ХепАктив“, сподели от първо лице, единствено число как един пациент може да рискува отказ от достъп до здравна услуга,

Изключително унизително е, когато кажеш, че имаш хепатит пред медицинско лице, той да ти откаже съответната манипулация и преглед. Случвало се е многократно не само с мен. В нашата организация има много пациенти, на които са им се случвали невъобразими неща, точно защото медицинското лице не е пожелало да ги обслужи, след като е признал за своята диагноза. Според Лесидренска с всеки един пациент трябва да се работи с презумпцията, че вероятно той има някакъв вирус в кръвта си и не би трябвало да има деление на пациентите по това дали те са съобщили предварително за него, или не. А и много пациенти не знаят, че са носители на даден вирус.

Дали е време да попитаме какво става ако един лекар е ХИВ позитивен, трябва ли пациентите да сме информирани за това и дали пациентските организации трябва от своя страна да поискат публични регистри за здравния статус на лекарите, за да избират при кого да отидат в зависимост от здравния профил на лекарите, Силвана Лесидренска каза, че самото противопоставяне на лекарити и пациентите е вредно за обществото.

Мария Шаркова, която специализира медицинско право в момента в САЩ в рамките на програма Фулбрайт, също излезе сериозен анализ на това предложение. Според нея предложението на БЛС е симптом за поне няколко заболявания на самата здравна система у нас:

На първо място това означава признание, че липсва капацитет да се спазват предвидените от Центъра за контрол на заразните заболявания в САЩ и СЗО протоколи за предпазване на медицинския персонал. Това говори и за капацитета на БЛС да се справя с проблемите на съсловието и с неговите страхове. Това говори много и за отношенията между медицинския персонал и пациентите.

Предложението на БЛС е косвено признание за безсилие и неспазване на правилата за безопасност. вероятно това не отговаря на реалността в много от болниците и много от лекарите могат да се почувстват подценени от презумцията. Защото ако лекарите спазват правила за безопасност това дали един човек е ХИВ позитивен не може да бъде проблем. Според Мария Шаркова е учудващо и некоректното използване на данни за заболеваемостта на лекарите в резултат от манипулации на заразни пациенти.

До заразявания не би се стигнало ако се спазваха елементарни правила за предпазване, като използване на ръкавици и стерилни материали. Мария Шаркова разказа за мерките, които се взимат и правилата/протоколите/, които се следват в американските болници при работа с пациенти с вируса Ебола.

Според нея задължителните тестове на пациентите, като бързи тестове за СПИН и други заразни болести не е абсолютно решение, защото лекарите трябва да отговарят на професионалното си призвание - да лекуват и тежко болни и пациенти със сериозни и опасни вирусни зарази.

Акоо лекарите не спазват правилата за безопасност те самите стават опасни за пациентите. В българските болници никой не информира пациентите за наличието на вътрешно-болнични инфекции например, питат граждани в социалните мрежи.

Здравната система и отношенията лекар-пациент трябва да са изградени на доверието, каза Мария Шаркова и идеите за наказателни мерки спрямо пациентите, които имат основания да се страхуват от стигма заради определни заболявания могат само да доведат до дискриминация.

В един въображаем антиутопичен сценария можем да си представим как някой властимащ вдъхновен от новите технологии предлага само с докосване на лекарски пръст до пръстовия отпечатък на болния пациент, лекарят и пациентът да разгадават взаимно здравния си статус, и да се подредим в редици: пациент с хепатит - лекар с хепатит и така ... по диагнози, така де, ред трябва!