Андрей Запорожец: В групата ми има трима руснаци и трима украинци, но няма разделителна линия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Ирина Недева с Андрей Запорожец

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ситуацията е наистина сложна в момента. Аз всъщност живея на границата на Украйна и Русия - в Харков. Ние сме руско-говорящи хора там и има силна връзка с Русия даже и сега и затова тази ситуация и война в момента е ужасно тъжно нещо за хора като мен. Всъщност в групата ни има трима украринци и трима руснаци. Разделителнатата линия не минава между нас. Преди няколко години имахме и грузински музикант в групата. Свирим с различни хора и по целия свят. Вътре в групата няма разделение,няма ги границите. Свиря за хората по целия свят. Така че, да се разберем - това е за всички войници в целия свят! Няма граници между нас защото мисля, че ние имаме нужда от тези връзки - свързаността на културите.

Запорожец се упределя като украинец от рускоезичната общнот в Харков. Признава, че пише песни и на украински, но това не е естествения му език, а мислта му тече на руски.

Всъщност е ужасно трудно да си аполитичен, да си над политиката, но се опитвам защото мисля че музиката е нанционална. Музиката и политиката нямат общо и не бива да имат. Не искам да ги смесвам. Музиката е наднационален език за всчки видове хора и все още вярвам че можем да живеем без граници.

Светът става наистина доста по-сложен не само в нашите страни. Това е навсякъде и в Европа и в Германия и Франция. Много зависи от това как гледаш на този проблем. Някои хора изпитват уважение към всякакви хора, към всякакви религии, към всички нации. Аз самият съм такъв. Но може би не всички могат да изпитват уважение и респект към хората независимо от това откъде идват. Някои хора са клонни да съдят другите само защото те са мюсюлмани, или просто е с друга националност от различна страна. А не бива да мразим някой само защото е от друга страна. Давам си сметка, че може би само в моя вътрешен свят  може да е така - Без граници, без лимити... Но! Животът е суров!  

И Запорожец и групата му Сънсей трябва да чакат за виза за да свирят в клуб в София и то за втори път. Въодушевени от това че ги чакат, че младите софиянци знаят песните им, че ги пеят. Запорожец призна, че отново се е събрал отново със Сергей Бабкин и ще нов албум на Пятница. Затова на концерта в София групата му Сънсей не постави нито едно парче на Пятница. Андрей е сигурен, че ще дойде и в дуета с Бабкин отново. Проектът Сънсей е имал концерти в САЩ, в Париж, Амстердам, Германия в Естония, мечтае за Барселона и Лондон. Имало е и един концерт в Крим след анексирането

Имах само един концерт там. И то при мои близки приятели. Те имат малък бар и аз свирих там. Почти ъндърграунд.  След анексирането! Знам, че някои хора ме осъждат за това.  В техните очи съм едва ли не терорист, или и аз не знам... предател... Това е адски тъжно, защото аз не виждам ситуацията така както я виждат и възприемат повечето хора в моята страна. Може би защото съм живял и в Украйна и в Санкт Петербург в Русия. Живях и в... Индонезия. Просто мога да живея навсякъде - по един месец тук или на другия край на света. Виждам прекрасни хора навсякъде.

Знам че има война.  Това е война. Но всъщност това не е точно това което хората мислят. Ние сме доста близки като менталност и точно това е ужасното. Всъщност аз не виждам почти никакви разлики в мисленето ни. Точно затова толкова кошмарно тъжен. Защото хората се мразят без да осъзнават, че става дума повече за пропаганда. Проблемът е че става дума за различни пропаганди.  В Русия е една пропагандата, в Украйна е обратната. Но истината не е нито в едната, нито в другата. Някъде другаде е ... по средата. И наистина е трудно за хората да се ориентират защото те виждат това които излиза по масовите медии - свикнали са да мислят в черно-бяло. А то никога не е така.

Песните са като врати, вярва Запорожец.