България отбеляза древния празник на волжките българи Сабантуй. Събитието бе организирано от сдружение „Волжки булгари” под патронажа на ЮНЕСКО и Руското посолство в столичния Южен парк. Сабантуй означава „празник на ралото” и отбелязва края на пролетните земеделски дейности. А в навечерието на събитието български и татарски учени търсиха общите ни корени в кръгла маса на тема „Волжка България: история и цивилизация”.
Вече втора поредна година отбелязваме великолепния празник Сабантуй. Сигурен съм, че това е една зараждаща се традиция, която ще пуска все по-дълбоки корени, – отбеляза в приветствието си към присъстващите посланикът на Русия в България Н. Пр. Юрий Исаков.
Събралото се множество бе приветствано също от заместник-председателя на Държавния съвет на Татарстан Римма Ратникова, генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, Алфия Димитрова от сдружение „Волжки булгари” и др.
Старт на празника дадоха възпитаниците на Националното училище за танцово изкуство с огнените си северняшки и добруджански танци и ръченица.
Както всички останали гости, и аз бях посрещната с традиционното блюдо „чак-чак”, за което научих, че се приготвя от тесто и мед по специален начин. Казва се „чак-чак”, което означава, че трябва да ядете „чуть-чуть”, или малко, както ми обясни Фание Шамилова. Въпреки това не мога да се въздържа и отново, и отново протягам ръка към табличката с лакомството, която тя държи.
След това по традиция гостите обикалят националните шатри. Там ни посрещат с народни костюми представители на Татарстан, Башкортостан, България и Русия и предлагат характерни занаятчийски изделия. В една от шатрите красиви вълнени шалове като изящна паяжина, продава слънчевата Алсу от Уфа, Башкортостан:
Шаловете са мое собствено производство. Произвеждам ги от натурална козя вълна, от кози, които отглеждаме в нашето стопанство. Тук сме, за да ви представим тези прекрасни изделия. Вълненият шал предава топлината на човешкото сърце и нежност от добрите ръце. Нашите прекрасни шалове подчертават очарованието на младостта и придават благородство на зрелостта на представителките на прекрасния пол.
По поляната се разнася приглушена мелодия. Това е курай, инструмент от типа на флейтата.
Казвам се Илнур Хайруллин. Аз съм от Уфа, столицата на Башкортостан. Уникалният музикален инструмент „курай” е наш символ. Неговото наименование произхожда от думата „кураган”, което означава „изсушен”, и характерното за тюркските народи окончание „-ай”. Имаме старинни мелодии още от доислямския период, което означава, че курай е много древен инструмент, обяснява музикантът-лауреат на множество международни конкурси.
Със символично предаване на „факела на мира” от участниците в световния пробег „Peace Run” на Алфия Димитрова, председател на сдружение „Волжки булгари”, което е организатор на празника, започна спортната част на мероприятието. Тук акцентът определено падна на традиционната за тюркските народи борба „курéш”, или борба с пояси.
При нея борците излизат с дълъг пояс в ръка. Те увиват единия край на пояса около юмрука си, а с другия край се опитват да хванат противника. За това са нужни мускули, съобразителност и пъргавина.
Победителят, който получи званието „главен багатур”, отнесе със себе си специалния приз – жив овен.
Снимки: Миглена Иванова
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..