Много стихийна мощ таи в недрата си нашата земя. С нея са закърмени знайни и незнайни юнаци, а споменът за тях се предава в народните песни и легенди за пример на идните поколения. Сред най-личните от тези герои бил Момчил войвода, за когото ни разказва археологът д-р Николай Бояджиев, уредник в Регионалния исторически музей на гр. Смолян:
През 40-те години на XIV век в продължение на 2 години между 1343 г. и 1345 г., Момчил управлявал в началото като васал на Йоан Кантакузин, а после като независим владетел. Той е владял района на средните и южните Родопи и част от Беломорието. Загива в битка, борейки се срещу османските нашественици едва 40-годишен, на 7 юли 1345 г. Според историческите извори, в сражението срещу обединените сили на турци и византийци той проявява голям героизъм. След завладяването на Балканите от османците хората са имали нужда от герои, които да им бъдат за пример и поради тази причина в паметта на населението на Родопите се запазва легендарният образ на войводата.
Момчил получава две висши византийски титли. През 40-те г. на XIV век във Византия се води гражданска война. Враждуващите лагери са на регентите на малолетния наследник Йоан V Палеолог – от една страна майка му Анна Савойска, а в другия лагер е самопровъзгласилият се император Йоан Кантакузин, който назначава Момчил за управител на Родопите, разказва Николай Бояджиев. За да привлече Момчил на своя страна, през 1344 г. императрицата Анна Савойска го удостоява с една от висшите византийски титли по онова време – деспот. От своя страна, Йоан Кантакузин също търси съюз с Момчил и го удостоява с втората по ранг след императорската титла севастократор. В крайна сметка, обаче, никой не успява да го спечели на своя страна. Той следва своите си интереси и враждува ту с едната, ту с другата страна. Момчил получава във владение две крепости в Родопите, една от които – Подвис. Разширява владенията си, превземайки крепостта Ксанти и я прави своя резиденция. В борбата си с османските нашественици печели битката при Абдера (в днешна Гърция). През ранното лято на 1345 г. византийците на Йоан Кантакузин и неговите турски съюзници успяват да унищожат войската и самия Момчил. Това се случва на 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор, на брега на Бяло море.
Историческата личност Момчил войвода и легендарният образ на Момчил юнак тясно се преплитат, разказва Николай Бояджиев:
Той е бил доста харизматична личност, едър, снажен мъж. Османският хронист Енвери пише за него, че бил висок, колкото двама души, и наподобявал минаре. При обсадата на Комотини всички, които го видели, се смаяли от външния му вид. Освен неговия героизъм, външният му вид също допринася за превръщането му в легенда. Изворите споменават, че хората, които следвали Момчил, по-скоро биха предпочели да умрат, отколкото да го изоставят. В битката при Перитор, в която той загива, неговата армия се държала здраво на бойното поле, докато той бил жив, въпреки многократно превъзхождащия я противник.
Днес сред следите от дейността на Момчил по нашите земи, е Момчиловата крепост край село Градът в община Смолян. Д-р Бояджиев е сред нейните изследователи:
Момчилова крепост има два периода на обитаване. Единият е в края на V – началото на VI в., в ранновизантийския период, когато е изградена, най-вероятно по времето на император Анастасий I или на Юстиниан, но след това е опожарена от славяните. През ХI в. крепостта е възстановена, след което функционира до османското нашествие през 70-те години на ХIV в. Тя е позната сред местното население като Момчилова крепост. В един от писмените извори – „История” на императора Йоан Кантакузин, една от крепостите, дадени във владение на Момчил, е спомената под името Подвис. Оттам е дошло името на село Подвис, което се намира в подножието на Момчиловата крепост, от южната й страна. В паметта на местните хора, от XIV век досега е останало в народната памет, че тя е била владяна в даден период от Момчил.
През 1966 г. крепостта е обявена за археологически паметник на културата с национално значение. Споменът за Момчил, както пише чешкият изследовател Константин Иречек в своята „История на България”, е запазен и в херцеговинския Пирлитор, и в Пирот, днешна Сърбия, където поради съзвучие на имената се е пренесло мястото на легендата от забравения крайморски Перитор. Няма как да посетите Пирот, без да видите символа му – крепостта Момчилов град.
Снимки: momchilovakrepost.com и wikipedia.org
Разположен на един хвърлей разстояние от столицата на България, град Пирот в съседна Сърбия през последните години става все по-популярна дестинация за българите. Градът предлага различни начини за приятно прекарване на времето. Специална..
Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в..
"Политическите опозиционери в Сърбия нямат нито потенциал, нито капацитет да се борят с дълбоката държава. Един от възможните изходи е протестиращите да..
Силистренци излизат на протест днес – не искат трафикът от камиони да се върне в града . ТИР-ове бяха изведени от улиците на Силистра преди..