Посвещението на една от изложбите на художника Йордан Парушев преди години: „Осветени пътеки” може би е ключова за целия му творчески път - от завършването на специалност „Живопис” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” до трагичната му кончина през 2011 година. В едно свое интервю той казва: Това са пътеките, които ние осветяваме с присъствието си… следите от нашето съществуване… колелото на живота, с неговото начало, възход и край… В това се уверяваме от картините и пластиките в самостоятелната му изложба в галерия „Ракурси”, наречена „Това, което е в нас”. Той е познат с прецизността и удивителното ново начало в изкуството, с техника, която само Йордан Парушев използва - колажите са от тънки слоеве полупрозрачна цветна хартия, обработена с абразивни материали. Картините му са наситени с цветове и светлина. Една удивителна амалгама от медитативни образи, форми и следи, които може би тръгват подсъзнателно у него от стенописите „Колелото на живота” в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, за да достигнат до нас като една модерна съвременна чувствителност за истинските и трайни неща в изкуството.
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..