Преди повече от хилядолетие Свети Климент Охридски поставя началото на българската литература

През 2016 се навършиха 1100 години от смъртта на Св. Климент Охридски, ученик на славянските просветители Св.Св.Кирил и Методий. Една нова книга за тази велика личност имаше своята премиера в Регионалния исторически музей на София: „Климент Охридски и началото на българската литература”. Неин автор е проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Заглавието бе представено от доц. Георги Николов, зам.-декан на Историческия факултет на университета. То е плод на дългогодишни изследователски усилия и авторката му се надява книгата да достигне до широк кръг читатели.

Свети Климент Охридски е причината днес ние да разговаряме с вас на литературен български, да се радваме на българска поезия, да се радваме на българско кино и драматургия, казва проф. Велинова. Той е в основата на нашия литературен език, на българското художествено слово. Той създава, възпитава у своите слушатели вкуса към поезията, към фикцията, ако щете, която е основа на всяка добра литературна дейност. Затова името му остава безсмъртно през вековете. Когато човек види в колко много преписи са разпространени неговите произведения, как те са се преписвали и дори през епохата на българското Възраждане, само защото са носели името на Св. Климент, не може да не си даде сметка, че именно неговият талант е залог за такова творческо дълголетие. И още нещо. Климент Охридски е старобългарски писател. Аз дори съзнателно избягвам термина „славянски”, защото той е много общ. Делото на Св. Климент Охридски процъфтява в България, старобългарският език е този, който ляга в основата на богослужението и става трети сакрален богослужебен език в Средновековна Европа. Това е подвиг не само на Климент и учениците на Светите братя Кирил и Методий, това е подвигът и на българските владетели княз Борис и цар Симеон, за което те заслужават поклон. В девети век владетелите на България са прозрели, че без книжнина и просвета на роден език, без образование в християнската култура и етика, държавата не може да просперира.

Ще добавим, че проф. Велинова е защитила дисертация на тема „Композиционно-стилистични принципи в похвалните слова на Климент Охридски.” Преди години неин научен ръководител е бил известният учен Красимир Станчев, един от най-посветените в Климентовото творчество.

Името на Свети Климент е наистина обединяващо, посочва Вася Велинова. И сега, когато се върнах към тази проблематика след толкова години, изминали от дисертацията ми, си дадох сметка, че всъщност той е една вечна тема в науката. Че всяко поколение изследователи открива своите проблеми, решава ги по един блестящ понякога начин и това обогатява неговия образ, обогатява нашето знание за тази епоха, тогава когато изследванията са, разбира се, поднасяни добросъвестно. И за да не бъда многословна, искам да благодаря на Македонския научен институт за възможността да се впиша и аз в тази славна поредица с книжката, посветена на Свети Климент.

Изданието е шеста книга от поредицата „Малка македонска библиотека” на Българското сдружение на родовете от Македония.

Снимки: БГНЕС