Няма нищо по-хубаво от това един оперен театър да може да си позволи да събере каймака сред изпълнителите на световната оперна сцена и да подбере мечтан състав за определено заглавие. Едва ли може да си представим по-добри образи за "Кавалерът на розата" от тези, които гледахме в последната за сезона кинопрожекция от Ню Йорк - всеки един избран внимателно и с отношение, според изискванията на авторите и на режисьора Робърт Карсън. На него се падна отговорността да възроди операта на Рихард Щраус в афиша на Метрополитън опера след почти половин век отсъствие. Карсън имаше и друго предимство - тази продукция беше партньорство с лондонската Кралска опера „Ковънт Гардън“ и с оперния театър в Торино. Красива, импозантна постановка, с впечатляващи декори и много, изпълнени по чудесен начин детайли. Действието е пренесено в годините преди Първата световна война - всъщност в епохата, когато операта "Кавалерът на розата" е била създадена от Щраус по либретото на Хуго фон Хофманстал. Меланхолия на фона на тревожност от приближаваща военна опасност - това е общото настроение в целия спектакъл, в който аристократизмът постепенно отстъпва място на войнстващата парвенющина, но като всяка комедия, историята има щастлив край. По уникален начин темите кореспондират и с днешния ден и това прави произведението още по-въздействащо. Кара те за се замислиш за непреходността на важните теми като любовта, лоялността, честта и достойнството.
Този спектакъл на Метрополитън опера беше сбогуване за двете изпълнителки на главните роли – Рене Флеминг и Елина Гаранча. И двете са решили повече да не се връщат към тези партии, въпреки че са превъзходни и много убедителни в тях. Американската суперзвезда Флеминг заяви наскоро, че е била разбрана погрешно и не смята да се оттегля все още от оперната сцена изцяло. С такова заглавие излезе „Ню Йорк Таймс“ и тя определи това по-скоро като търсене на драматичен ефект. Сбогуването е само с ролята на Маршалката в нейния репертоар. Прекрасна беше снощи и моментите, когато героинята й пееше за безжалостно отминаващото време и страха от остаряването и забравата, всъщност бяха по-въздействащи отвсякога, защото имаха някак двояко значение. Латвийката Елина Гаранча пък сподели в антракта, че нейният герой Октавиан е на 17 години и два месеца, а по странно съвпадение сега, през май, когато тя се оттегля от ролята, се навършват точно 17 години и два месеца, откакто я е изпълнила за първи път. Гаранча беше Октавиан. Беше на 17 години, витален и влюбен, играеше първо импулсивен любовник на по-възрастна аристократка, после момче, което се облича като момиче, и във всеки един момент беше толкова убедителна в жестове, мимики, дори в по-еротичните или пък в комичните моменти.
„Химия“ имаше между всички артисти – и казвам артисти, защото в някакъв момент просто забравях, че това са оперни певци и че изобщо се пее в „Кавалерът на розата“ – толкова органично и театрално беше представянето им. Особено голям успех пожъна Гюнтер Гроисбьок като барон Окс. Бях подготвена от рецензиите в американската преса, че неговият герой е особено интересен и трактовката не е стандартната – Окс да бъде стар и смехотворен, а всъщност в този случай той е олицетворение на наглостта и пошлостта с огромното си самочувствие на секси звяр, безпардонен, затова и опасен. Изключителна динамика имаше в изпълнението на Гройсбьок, а както каза той пред водещия Матю Поленцани – освен другото, всички в публиката очакват да чуят най-ниските тонове във второ действие, които го оставят без капка кислород. И още нещо интересно – в последното, трето действие, на барон Окс му пада перуката. Публиката реагира с бурен смях. Още преди това обаче знаехме, че ни чака нещо такова, защото чухме интервю с главния перукер на Метрополитън опера Том Уотсън, който бе избран да учства и като артист в първо действие, когато на Маршалката трябваше да й бъде направена прическата след закуска. Той сподели, че за „Кавалерът на розата“ този път са били изработени 110 перуки, а всяка от тях изисква около 40 часа работа. Видяхме още тренировките на животни, защото на сцената имаше кучета, а също влязохме за момент и в ателието, където се изработват декори и по-конкретно статуи, необходими за мащабните продукции. Както винаги в тези кинопрожекции, публиката вижда дори повече, отколкото присъстващите в залата на театъра.
Ще отбележа и още две имена на певци, защото заслужават – младата и красива Ерин Морли беше чудесна като непокорната 16-годишна Софи, а в ролята на бащата беше дебютантът на сцената на Мет Маркус Брюк – също едно цветно и много стабилно присъствие – певчески и артистично. На диригентския пулт беше германецът Себастиан Вайгл – директор на Франкфуртската опера, познавач на Рихард Щраус. Той успя да осъществи заложеното в партитурата движение по ръба между класическия виенски звук, меланхолията и модерността, граничеща с истеричност. И всичко това, обединено в една т.нар. социална комедия.
Аплодисментите в края на спектакъла бяха бурни и ентусиазирани. Беше емоционален момент за Рене Флеминг и тя просълзена благодари с жестове на почитателите си. След 9 минути завесата падна, и ако не беше така, овациите щяха да продължат със сигурност още дълго!
Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..
На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски . Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..
Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото. Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..
Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..
Преди да се произнесем по изборния процес, КС няма да решава други дела . Това заяви съдия Павлина Панова, председател на Конституционния съд, като..
В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в..
Това ще бъде трудна коалиция и вярвам, че мнозинството го осъзнава. Такава оценка направи пред БНР Божидар Божанов, депутат от ПП-ДБ, след като..