Вече повече от 30 години се чувствам като заложник на Общината в град Добрич, това са думите на Диана Йорданова, която е на 18 години, когато Общината отчуждава къщата на родителите ѝ в центъра на града. Диана е вече почти на 50 години и продължава да живее в оборотното жилище в крайния квартал, да чака и да се надява:

Имаше реплики от това: "Хайде, по-бързо се изнасяйте, че за 24 часа багерът няма да ви намери". На 25 май 1985 година отидох с мои връстници да празнувам абитуриентския си бал. Мама и тати бяха приготвили трапеза, след като се върнах към 2 часа, всичко вече беше прибрано, багажът беше в чували, нямаше къде да легнем.

Няма да ви кажа при какви крайни условия живеем, тъй като въпросните оборотни апартаменти са по високите етажи, имаше много години недостиг на вода, да не кажа едно 17-18 години ние не знаехме какво значи нормално да се изкъпе човек от душ, да си пусне нормално пералня, това беше невъзможно.

През 1983 година отчуждават имота и на Малина Младенова Христова, но тя така и не успява да дочака да я настанят в готовото й жилище. Борбата остава да се води от нейната дъщеря – Зевшан Мустафа:

Казаха тогава, че до 2-3 години, максимум до 5, ще можем да се настаним в новите ни жилища.

Жената обясни и защо се е стигнало до събаряне на къщите им:

Защото съдът трябваше да се разшири, да се построи, за парково място и т.н. Заради новия съд ни събориха къщите и аз съм вече 60-годишна, и ако някоя друга година живея, мога и да видя жилището. Не знам трето поколение, моите деца ли ще видят, аз въобще дали ще мога да видя това жилище.

Срещу събарянето на къщите им нямат заповед за обезщетение, а само една заповед, че ще получат апартамент в блок "Добруджа" и то безсрочна. Години по-късно архитектурният план на сградата е променен, и последните два входа на блока се превръщат в самостоятелна сграда, наречена вече блок "Добрич". През 2010 година семействата получават нови заповеди, в които квадратурите са намалени, освен това заради подобренията в блока, за всяко семейство е начислена сума, която трябва да доплати на Общината при получаване на ключовете за новия си дом.

През 2009-а местната власт обявява нов търг за избор на строител и през 2011 година строителството най-после започва и само година по-късно, когато е завършен грубият строеж, спира.

Винаги всички оправдания бяха поради липса на средства, поради това, че финансовият ресурс на Общината предварително е изчерпан. Паркове, градинки, център, плочки, ние имахме търпението да изчакаме всички, но, съгласете се, 32 години да живееш, без да знаеш, не можеш да градиш нищо в това жилище, обяснява една от потърпевшите.