Премълчаното убийство на Васил Лъвский

Тази година отбелязваме 180 от рождението на българския Христос – Васил Иванов Кунчев. 144 зими от тях се питаме кой предаде Апостола на националната ни свобода, къде е гроба му, ще открием ли тленните му останки. Но като общество досега не се запитахме защо Дякона беше убит, кой го уби и защо, след като от всички повдигнати срещу него обвинения, нито едно не предвижда смъртна присъда. А най-тежката е доживотна каторга.
Лъвский е осъден на смърт заради убийство на млад ратай, без никакви доказателства. Присъдата е издадена на основа на един свидетел, което според тогавашното Османско правораздаване, не е достатъчен. Този свидетел първоначално нищо не проронва за Левски, но по-късно, на очната ставка, проговаря и го посочва за извършител на убийството.
По време на процеса Апостолът не признава това деяние, което му приписват, единствено казва, че не познава този „свидетел“. Но кой знае защо, чак след Освобождението, години след като Апостола е обесен, се появява „писмото“ му, в което си „признава“ този революционен грях.
Кой предоставя на обществеността това писмо? Наследниците на българина Киряк Цанков, изключително близък на руския консул в Букурещ. И как ненадейно се пръква това самопризнание, след като целият чувал със заловения от турците архив е изсипан на масата пред следствената комисия, а там него го няма.
Кой е съчинил този фалшификат, какви са недостоверните неща в него, кой пост фактум е имал изгода от обнародването му, по какво личи, че авторът не е участник в случката, а явно му е преразказвана.

Това става ясно от книгата на Неда Антонова „Първият след Бога“, която е повод за предаването „Премълчаната история“.
Търсихме отговори на въпросите:
Какво е съучастието на Любен Каравелов и Панайот Хитов във внедряването на Димитър Общи като помощник на Лъвский, въпреки неговото категорично несъгласие? Защо Общи, който публично гуляе с комитетските пари, убива ловешкия дякон Паисий и никога не се отчита пред Левски, къде са разходните квитанции, въпреки няколкократните му настоявания?
Защо Общи организира обирът на Държавната хазна и сетне предава всички тайни и всички участници, които знае и познава като членове на Организацията? Разчитал ли е, че бесилото ще му се размине като на виден политически бунтовник и дали му е било обещано това?
Каква е ролята на сръбските и руските тайни служби, на чиято издръжка живеят Каравелов и Хитов в този пагубен за Апостола период, каква е ролята на граф Игнатиев в тогавашната геополитическа ситуация. Какви са интересите на Царска Русия и Отоманската империя Васил Лъвский да бъде премахнат на всяка цена? Кога и защо е замислен заговорът срещу лидера на националното ни движение за освобождение на България?

Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен? Защо граф Игнатиев е толкова доволен от присъдата, че бърза да докладва на Петербург за „щастливия изход от Софийската афера“? Най-сетне се намери български писател, който да изрече на всинца ни: „Васил Левски не е убиец! Апостола не е извършил убийството, за което е осъден!“ Това не само твърди, но и доказва Неда Антонова. Нейните открития са логически и исторически защитени. И са много майсторски въплътени в духа на тази много свята и много чиста книга.
Участници в разговора: Неда Антонова, акад. Григор Велев, литературният критик Георги Цанков и историкът Янко Гочев.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук