"Множества на несъгласните: Антропология на протестните движения от 2009 до 2013 г. в България"

"Множества на несъгласните: Антропология на протестните движения от 2009 до 2013 г. в България“ – така се казва изследването на Валентина Георгиева от Софийския университет.

В периода от 2009 до 2013 г. в България най-масовата и най-видима форма без съмнение е протестното шествие. Но зад видимите форми на политики на оспорване протестиращите развиват и други акции като петиции, декларации, манифести, групи за натиск, социален форум, асамблеи и работни групи, артистични акции, почиствания, залесявания и т.н. При такова многообразие на протестен репертоар, допълвано от дълъг списък защитавани каузи, едва ли е възможно и обосновано да се правят общи изводи относно протестните движения.
Вместо да прави подобни заключения, авторката са опитва, както казва самата тя, да позиционира отделни казуси или обобщени тенденции по няколко важни оси или основни линии на противопоставяне.

Проблемът за приемствеността е този, който не позволява на различните движения да бъдат устойчиви във времето и да изграждат едни последователни кампании, в които дълго и продължително да настояват за едно и също, както случаят със съдебната реформа, но примерно студентските движения не успяха да конституират такава кампания, защото те непрекъснато подменяха исканията си и не успяха да изградят тази кампания. За мен много хубаво нещо в протестите пред този дълъг период, който аз разглеждам, е че имаше плурализъм, че имаше и различни групи, които отстояват своите си искания, каза в интервю за „Хоризонт до обед“ Валентина Георгиева.

От звуковия файл можете да чуете цялото интервю.