Проф. Бояджиева: Българските учени привличат проектно финансиране, но то е насочено само в някои области

Снимка: БГНЕС

БАН ще разчита на обществена и международна подкрепа в борбата си за по-достойно финансиране, след като Общото събрание определи гласувания на първо четене бюджет на Академията за „ликвидационен“.

За предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ заместник-председателят на Общото събрание на БАН проф. Пепка Бояджиева сподели, че около 48% от състава на БАН – или около 1300 души души – са асистенти и главни асистенти. Тези относително млади хора ще работят от първи януари за заплати, почти равна на минималната: 

Представете си как могат да живеят и да работят тези хора и при това да очакваме от тях висококачествена продукция. 

За да могат, особено младите хора, да участват, да се конкурират, да пишат проекти, те трябва да имат някаква минимална сигурност. И някаква сигурност за ежедневното си преживяване, а не да мислят как да изхранят семействата си или изобщо да мислят дали могат да ги създадат! 

Бояджиева коментира, че българските учени могат да привличат външно проектно финансиране, но науката не може да разчита само на него, каквито предложения се лансират в общественото пространство: 

БАН напълно подкрепя принципа както на проектно финансиране, така и конкурентоспособност. Ако погледнете начина, по който се представят учените от БАН в страната и в европейски мащаб, ще видите, че те се нареждат сред най-конкурентоспособните – сред учените, които в най-голяма степен са способни да привличат проектно финансиране. Между другото, бюджетът на БАН е в съотношение 60/40, което означава, че 40% от издръжката на Академията се осигурява от проектно финансиране. Не само, че не бягаме от тези принципи, но изцяло ги поддържаме. Това финансиране – проектното, неслучайно така се нарича, то е насочено към определени тематични области. Това ще осигури развитие на едни тематични области. С него ние не можем да гарантираме развитието на фундаментална наука във всички основни дисциплини. Ние живеем в несигурен свят. Не можем да кажем утре какъв тип знания ще ни бъде необходим. Този тип знание, което утре ще ни бъде необходимо, може да се окаже, че идва от наука, която днес, примерно, не е сред тези приоритетни или финансирани на проектен принцип. Тогава как ще отговорим, как страната ще бъде готова да отговори на подобни предизвикателства?
Интервюто на Диана Янкулова с проф. Пепка Бояджиева можете да чуете от звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ

10-годишно момче e в тежко състояние във Велико Търново, след като беше затиснато от гума на камион

10-годишно дете е в критично състояние и с опасност за живота в областната болница във Велико Търново, след като гума от камион падна върху гърдите му. Инцидентът се случил тази вечер в парк „Дружба“ в старата столица, където на площадка за уличен фитнес при игра на група деца автомобилната гума паднала върху момчето. От общината..

публикувано на 17.07.19 в 22:04
Дмитрий Медведев

Русия спира износа на петрол за Украйна

Русия спира износа на петрол, петролни продукти и въглища за Украйна, обяви на днешното заседание на правителството премиерът Дмитрий Медведев. Той подчерта, че ограниченията са в отговор на въведените наскоро нови  украински санкции срещу Русия. Преди няколко дни правителството на Украйна предприе поредната неприятелска стъпка по отношение..

обновено на 18.04.19 в 19:25
Екрем Имамоглу

Кандидатът на опозицията получава кметския мандат в Истанбул

Церемонията по връчването на мандата за кмет на Истанбул на опозиционния кандидат Екрем Имамоглу започна днес следобед. Въпреки връчването на мандата все още няма окончателно решение на Висшия избирателен съвет по внесената от управляващите жалба за повтаряне на изборите в града. Истанбулската градска избирателна комисия по-рано отхвърли..

публикувано на 17.04.19 в 17:33