Между Трифон Зарезан и св. Валентин

Сън сънувах

Сън сънувах, моя обич, мой ясен ден.
В сън наведе ти лице до мен,
все ръцете си повдигах,
все не можех да те стигна.

Сън сънувах, моя обич, мое сърце –
вятър как ме вдигна на ръце.
Над Родопа ме понесе
и със песен ме унесе.

Ех, любов, любов! Ти кажи, защо
все за теб една земя не стига, ни един живот!?

Черни очи, като угар небранена,
устни, като слънце в ранина,
вежди – свилени гайтани
от зографи начертани!

Песен, силна като вино прекипнало,
чиста, като утро сипнало.
Чудна песен притаило
твойта обич, твойта сила.

Ех, любов, любов! Ти кажи, защо
все за теб една земя не стига, ни един живот…

музика: Атанас Бояджиев, текст: Богомил Гудев,
изпълнение: Маргрет Николова, Кирил Семов, 1969 г.

Отличена с Голямата награда „Златният Орфей” през 1969 година с изпълнението на дуета Маргрет Николова и Кирил Семов, „Сън сънувах” е една от вечните български песни. Неин автор е композиторът Атанас Бояджиев, текстът е на Богомил Гудев. В срещата ни звучат песенни текстове и стихове на Калин Донков, Жорж Мустаки, Джони Мичъл, Винисиус де Мораеш, Рей Дейвис и група „Кинкс”.

неделя, 4 февруари от 17 часа