Българската археология – между откритията и иманярството

За единадесети път Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) отвори врати за годишната си ационална археологическа изложба “Българска археология 2017”. По традиция изложбата представя теренната работа на българските археолози през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал. Повод за организирането на изложбата “Българска археология” бе Денят на археолога, 14 февруари. В нея са представени 340 експоната от 22 обекта и постери за 50 проучвания.

Това може би е една от най-богатите ни и разнообразни изложби, които обхващат период от най-ранната праистория, от Средния и Късния палеолит и стига до Късното средновековие – каза археологът д-р Камен Бояджиев на традиционната пресконференция преди откриването на експозицията. Сред най-старите находки са керамични предмети от село Дамяница, Югозападна България – VI хилядолетие пр. Хр. Има и по-стари, но находките от Дамяница разкриват богатите артистични умения на майсторите от толкова далечно време.

Великите антични епохи продължават да бъдат добре представени. Древна Гърция – главно с добре запазения град Аполония Понтика, в границите на днешен Созопол. Множество са артефактите от римската епоха, включително в най-големите градове София и Пловдив, античните Сердика и Филипопол. И ако през 2016-а година у нас бяха открити най-много златни ценности, то през 2017-а бисерите на откритията са от времето на Средновековна България, от X-XIV век сл. Христа.

Тогава говорихме за най-златната ни година до момента. Може би 2017-а не е толкова златна, но е доста разнообразна откъм предмети – коментира Камен Бояджиев. Има неща, които, признавам, за първи път виждам толкова добре запазени и толкова цялостни, като например бронзова флейта от Дебелт и един факлодържател от Плиска.

Има много интересни неща, но изискват малко повече внимание, човек да се вгледа в детайлите. Така, някои на пръв поглед малко невзрачни предмети, се оказват изключително интересни. Например много богатата колекция от антропоморфни глинени фигурки от Дамяница, при които говорим за VI и V хилядолетие пр. Хр. Или икона от Трапезица със запазена украса… Една от най-интересните находки е нефритената катарама от Калиакра, която действително впечатлява с невероятно прецизната си изработка, а и с въпросите около произхода й – как е стигнала до днешна Варна.

Катарамата е изработена в Китай през периода на династията Юан (1206-1368) и показва, че през този период (XIV век) българските земи са имали търговски връзки дори с тази далекоизточна цивилизация. Мотивите на лов имат силно монголско влияние. Съществува хипотеза, че този тип плочки за колани са използвани като част от погребалното облекло на воина и са откривани в гробове на аристократични представители от династията.

Директорът на НАИМ доцент д-р Людмил Вагалински посочи някои сериозни проблеми на българската, но и на европейската археология. Става дума за въвеждането на частни сдружения в археологическите проучвания. Според сегашния български закон с тази дейност се занимават държавни институции, но има натиск да се въведат и други субекти, най-вече под формата на неправителствени организации. Според доц. Вагалински, в редица европейски страни смяната на модела и въвеждането на частни субекти е дала негативни резултати. А в България проблемът би се утежнил заради многобройните иманяри:

Няма друга страна в Европа, не знам за света, в която да има 30 хиляди активно действащи иманяри. Това е най-малкият им брой. Системно работят. Те от това се прехранват, имат дилъри на високо ниво, включително на международно. Това го знам от службите, които се опитват да се борят с тях, но, според мен, не им достига ресурс и всъщност тази истерия не е овладяна. Да искаш приватизиране при тези условия и вкарване на частни субекти, когато иманярите и без това са неудържими – това може да сложи кръст на археологическото наследство, с което иначе толкова много се гордеем.

Проблемите настрана, българските археолози продължават своята работа, „системата функционира”, по думите на доц. Вагалински. Следващият любопитен проект на НАИМ е изложбата „Спортът в Антична Тракия”, която ще бъде открита от 1 април.

Снимки: НАИМ