Иконите на Лили Владимирова сияят с блясъка на 24-каратово злато

Лили Владимирова разказва историите на светците – още от времето преди да се превърнат в озарени образи на безсмъртни праведници. И затова иконите й са наситени с емоции, каквито могат да изпитат единствено човеците.

Двайсет и пет икони, изписани в строгия традиционен стил на старите православни майстори, вече цял месец извикват възторга на венецианската публика в ренесансовия дворец Scuola Grande della Misericordia.



В една необичайна изложба, преплитаща възвишеното и земното, българското изкуство се представя с религиозната живопис на Лили Владимирова и съвременните скулптури на Крум Дамянов.

Много внушително изглеждат експонатите в този дворец от XV век – казва Лили Владимирова. – И осветлението, и аранжирането им очарова хилядите хора, които минават всеки ден оттам. Тях ги впечатлява не само чисто ортодоксалното изкуство на иконата, но и идеята за това как искаме да съхраним нашите традиции. Затова изложбата не случайно се нарича “Пазители”.

Това са пазители на традицията, на вярата, на любовта, които чрез изкуството преодоляват границите. Включително и невидимите граници, отвъд които небесни сили те поемат, изпълват душата ти с безмерна радост и сияние и те подготвят за съприкосновение със свят образ. Иконата с един такъв образ – на Богородица, заобиколена от светци – сякаш в сцена, вдъхновена от най-висш промисъл – се озовава в Италия. И скоро в ателието на българската художничка пристъпват две влиятелни личности – Пино Бизаца, производител на прочутите мозайки “Орсони” и член на фондация “Гугенхайм” и проф. Джулиано Пизани световноизвестен изкуствовед и изследовател на Джото. Италия трябва да Ви види! – възкликват те.

Лили Владимирова започва да рисува лицата на светците, след като в Художествената академия й възлагат иконите в централния корпус на софийската църква “Свети Георги Победоносец”. И вече 20 години не може да се откъсне от иконописта, неизменно изпълвайки се с щастие и любов, щом хване четката в ръка. Но най-голямото вълнение настъпва при “проглеждането” на светеца – художничката се подготвя дълго време, докато изпише очите му в най-специалния за нея момент.

Може би този прилив на чувства идва от съприкосновението със светлите образи, които изписвам, от това, че вниквам в житейския им път – казва художничката. – Аз чета много жития на светци и се впечатлявам в чисто човешки план какви хора са били те. Нямам обаче определени правила при избора на следващия образ – някак си ми се приисква да го нарисувам и тогава знам кой ще бъде. Желанието идва някъде дълбоко отвътре, мисля си за това дълго време и изследвам много образи.

Лили Владимирова не се чувства ограничена от строгия канон на иконописта и успява да изрази това, което към което се стреми. Ала недоумява как невярващи хора се осмеляват да изписват ликовете на светци.

Работя по старата технология на нашите майстори – с 24 каратово злато, което се полага по специален начин – обяснява тя. – И смятам, че Божественият образ заслужава най-хубавото и най-чистото. Освен това, блясъкът на златото не е случаен – то се използва от древни времена, за да внуши в човека Божествената светлина. Златото служи предимно за ореоли и фонове, за да свети образът.

Освен да рисува икони, художничката е собственик и на галерия “Нюанс”, в която се представят творби на големи класици като Ярослав Вешин и Николай Райнов, утвърдени творци като Емил Стойчев и Любен Зидаров, но и съвсем млади автори. В момента обаче Лили Владимирова посвещава времето си на поредната икона и се подготвя за онзи толкова специален миг, в който ръката й, напътствана свише, ще отвори очите на свети Димитър.

Снимки: личен архив