Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актрисата Йорданка Кузманова: Актьорът е боен кон. Той трябва да препуска независимо от всичко

Йорданка Кузманова
Снимка: Георги Бангиев

На връх осемдесетия си рожден ден актрисата Йорданка Кузманова гостува на предаването „Нощен Хоризонт” в поредицата „Магията на театъра”. Тя сподели, че първите й стъпки като актриса са още на 4 години, когато разрязва една голяма покривка, плетена на една кука с години от баба й, и с този воал на главата обикаля като принцеса двора. Но си изпатила сериозно за тази първа актьорска изява. Следва ролята на Луната в едно детско представление на „Червената шапчица” в първо отделение и т. н. Всъщност тя не е решила да става актриса. Просто едно дяволче е имало в нея, което я е довело до голямата сцена.

Първата й роля в професионалния театър е на сцената във Варна в ролята на Боряна от едноименната пиеса на Йовков. Но преди години, т. е. две години преди да се роди Йорданка, майка й, която е учителка, е играла тази роля. И оценката на приятелите и роднините е била, че майка й е изиграла по-добре Боряна. Четири години Йорданка Кузманова играе във Варненския театър и има много роли. В това време тя подготвя моноспектакъла „Яворов-Мина” и след представянето на спектакъла в София е поканена в Народния театър. Там дебютира в ролята на Нина Заречная в пиесата „Чайка” на Чехов. След няколко години Йорданка Кузманова ще изиграе и ролята на голямата актриса Аркадина в същата пиеса, но в Младежкия театър под режисурата на Младен Киселов.

Към 200 са ролите на Йорданка Кузманова в театъра, над 100 са участията й в Телевизионния театър и доста по-малко са ролите й в киното. Но и до днес зрителите помнят сцената с Тодор Колев във филма „Двойникът”, където тя свири на виоленчело. За тази роля се среща с професионален музикант и това, че дълги години е свирила на цигулка, й помага за правилната постановка на ръката върху инструмента и въобще за превъплъщението в образа. Може да се каже, че Йорданка Кузманова е перфекционист в своята работа. Творец с желязна дисциплина, възпитана у нея още от родителите й, а по-късно и от нейния преподавател във ВИТИЗ проф. Желчо Мандаджиев. Той е казвал на студентите си, че в театъра не всеки път ще попадат на добри режисьори и добри автори и затова трябва сами да се справят в този живот. От него Йорданка Кузманова е научила основите за изграждането на един образ. За всяка роля тя има подробно разработена биография. В една колонка описва какво образът казва за себе си, в друга – какво останалите герои казат за него, в трета – тя написва биографията на образа и т. н. и т. н. до пълното извайване на ролята. Актьорът е като психоаналитик за своя герой, споделя актрисата.

И до днес преди всяка премиера, преди всеки спектакъл Йорданка Кузманова няма капчица спокойствие. Не сценично трептене, а направо треперене. Преди представление  прави загряване на говорно-гласовия си апарат, препрочита текста, усамотява се и се вълнува неимоверно. Проф. Желчо Мандаджиев я е наричал Джорданка Паниката.  Но зрителят вижда на сцената едно великолепно изпълнение и е направо омагьосан от майсторското й изпълнение. И до днес след всяко представление тя си записва критични бележки - какво не се е получило - се опитва на следващото представление да го поправи. За такъв перфекционизъм става дума в актьорската работа на Йорданка Кузманова.

Много са звездните й срещи с големи театрали: прави специализация при Жан-Луи Баро във Франция, среща се с кинорежисьора Сергей Параджанов, Анатолий Ефрос, Георгий Товстоногов... И от всеки се е опитала да „открадне” нещо, което може да е от полза в  работа си като актриса. Професията я среща и с Юрий Гагарин, който й дава автограф с посланието: „На бъдещата космическа стюардеса от първия космонавт!”

Йорданка Кузманова се интересува от младото поколение актьори. Радва им се и вярва в тях. Но е особено чувствителна към словото на сцената. Смята, че в последните години то е „кошмарно” и много от казаното на сцената не се чува в салона. Нейното предложение е да има глоби или анкета към зрителите какво са чули и какво не. И да се търси решение на този проблем.

Преди години Йорданка Кузманова издаде  книгата „Реалността, в която...” със свои стихове, посветени на театъра. Днес тази книга не може да бъде открита, но може би след време ще успее да я преиздаде и да добави новите стихове.

Семейството заема специално място в живота на актрисата. Днес нейният син и внуците й живеят в чужбина. Йорданка Кузманова смята, че ако се създаде една партия на майките, чийто деца са извън България, е възможно те да се обединят и да оправят България. Това сподели Йорданка Кузманова на връх осемдесетия си рожден ден. Актрисата, която е на сцената от 60 години и продължава да играе. Дано и занапред  по-често да се докосваме до нейните магически, изпипани до съвършенство, образи.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54