„Законът за хората с увреждания е рамков закон и това, което се променя в него, е свързано най-вече с новата финансова помощ, значително по-висока от сега съществуващата в закона, предвидени са мерки за заетост – т.нар. квотен принцип, и предложението да има обособени фондове или средства за целево изразходване за постигане на две важни политики, каквито са заетостта и достъпната среда. От тази гледна точка нещата са много по-напред от сега съществуващия закон за хората с увреждания. Създава се впечатлението, че Законът за хората с увреждания трябва да реши всички въпроси, което очевидно не е така.“

Минчо Коралски изрази мнение, че Законът за личната помощ трябва да почива на общата логика, заложена в Закона за социалните услуги и трябва да се види дали тези два закона могат да се инкорпорират в един.

Коралски не вижда заинтересовани от това системата да не се променя. Пред хората с увреждания трябва да паднат всички прегради за тяхното развитие, така както е записано в конвенцията и "колкото повече се отлага този процес, толкова по-трудно това ще може да се случи", изтъкна той.

„Очевидно времето е дошло. Очевидно това не може да бъде заметено под чергата. Очевидно е, че всички за заинтересовани. Въпросът е да има диалог, в който да бъдат изслушани всички страни и аз се надявам този диалог да се състои утре. Слагайки всичко това на масата, ние трябва да намерим нещо, което е възможно и реализируемо към този момент“, каза в заключение председателят на Агенцията за хората с увреждания.