Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разказ за един семеен път на коприната

Мариана и Дзиендзюн Тиен: Като Пижо и Пенда сме

Дзиендзюн е майстор на баницата и на киселото мляко, превел е "Диви разкази" на Хайтов на китайски

4
Снимка: Личен архив

Софийският им дом е целият в китайски картини, вътре всичко е китайско. Обратното – домът им в Пекин има български облик. „Там ядем с вилички, тук ядем с клечки. Тук той готви китайска кухня, там аз готвя българска.“ Така изглежда животът на семейство Тиен - Мариана и Дзиендзюн, които гостуват на предаването "Нощен хоризонт". И двамата пътуват и прекарват месеци разделени. Затова домовете им на различните континенти са обзаведени така, че нищо от другата страна да не им липсва. 

„По това време, когато завършвах, началото на 90-те, всички отиваха да учат или в Америка, или в Англия, или в Западна Европа. Никой не се сети да отиде в Китай“, шегува се Мариана за избора си да изучава китаистика, който я отвежда и до Дзиендзюн. След като завършва българска филология прави аспирантура за история на китайското изкуство. „Интересът към Китай за мен беше огромен“, спомня си тя.

„Много случайно започнах да уча български. Като бях ученик, исках да стана преводач или да работя като дипломат. Затова реших да кандидатствам чужд език. От Пекинския университет за чужди езици определиха квота в нашата провинция да приемат десетина студенти по чужди езици.“ Така започва всичко за Дзиендзюн. Записва английска филология, но като втори език трябва да избере унгарски или български. „Тогава, като селско момче, нищо не знаех за двете страни“, продължава разказа си той. По история били научили за Георги Димитров, а по география – за българската роза. Като втора специалност избрал български.

"За Китай ме питайте мен, а за България - него"

„Той е много уравновесен, много спокоен. Преди да го срещна, бях дори нервачка. Той внесе много спокойствие в нашия дом“, признава Мариана. Сега ги свързват много неща. „Ние сме много различни. Не само раси - на другия край на света, но се чувстваме много близки. Не само аз, той също казва - като Пижо и Пенда сме. Скачени съдове. Не можем един без друг“, споделя Мариана Тиен.

Дзиендзюн като българист познава българските празници дори по-добре от съпругата си Мариана. „Той прави баница, той прави питка. Аз не мога. Кисело мляко се мъчи да прави в Пекин. Аз не мога. И дори когато участваме в такива предавания аз казвам: „За Китай ме питайте мен, а за България, българите и българската култура него.“

Китайската кухня тук е силно побългарена. Така е и в Оксфорд и на други места по света, където се адаптира към местните вкусове. А автентичната китайска кухня всъщност е много здравословна и за китайците храната е като лекарство - разказва още Мариана. Китайците например не пият студена вода. Трябва да е гореща или топла, наричат я сурова вода - добавя Дзиендзюн.

Дзиендзюн работи върху учебник по български, а Марияна - по проекти, свързани с инициативата "Един пояс, един път"

Запознават се в далечната 1993 г. Губят се за няколко години, но не престават да мислят един за друг и от 2007 г., когато Дзиендзюн идва в България като директор на Институт "Конфуций" са неразделни. Той е доцент в Катедра „Българистика“ на Пекинския университет за чужди езици. Защитил е докторат в БАН. Монографията му „Род и родово съзнание у българи и китайци в най-ново време е съпоставителен анализ между българската и китайската родови системи. В момента работи по проекти, сред които учебник по български и подготвя за издаване на китайски език книга за българските обичаи. В периода 2007-2012 г. Дзиендзюн Тиен е първият директор на Институт „Конфуций“ в София. Превежда на делегации на най-високо държавно ниво. Преводач е на българска литература в Китай - например „Диви разкази“ на Николай Хайтов.

Мариана Тиен е доцент в Института за исторически изследвания в БАН. Доктор е по стара китайска история. Изучава китайски език в Пекин. Има многобройни специализации в Китай. Прави докторат в Мертън колидж, Оксфорд. Автор е на повече от 100 статии, студии, посветени на китайската древност, вътрешната и външна политика на Китай и българо-китайските отношения.

Нейни са монографиите: „Генезис и развитие на китайската цивилизация, изд. БАН (2009) и „Българо-китайски отношения в съвременния период“ (2015). Член е на Съюза на учените, на Асоциацията на преводачите, на академичната тинк-танк мрежа на формата "16+1". Участва в много международни научни форуми, повечето по формата "16+1" и китайската инициатива "Един пояс, един път". 

Цялото интервю с Марияна и Дзиендзюн Тиен слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03
Антон Порязов

Антон Порязов: За пътя до Холивуд и за скитащата актьорска душа

Той се е снимал в не една или две световни, а и български продукции .  Антон Порязов е част не само от сериали като "Откраднат живот" и "Столичани в повече“, но играе рамо до рамо със световни звезди във филми като "300: Възходът на една империя" и "Непобедимите 3" : " Пътят ми до Холивуд започна от 2012 година , когато реших да последвам детската..

публикувано на 21.10.24 в 21:10

Между Испания и България Ралица Тодорова издава детски книжки

Между България и Испания една врачанка успява да издаде детска книжка "Приказки в рими". Тя е Ралица Тодорова и е на 36 години. Работи като библиотекар в читалището във Враца. Вдъхновението да пише римувани истории за малчугани идва от работата ѝ с деца в библиотеката. Преди това е била изкушена от любовната лирика. Сега живее в..

публикувано на 20.10.24 в 06:53