Спомен за баритона Никола Смочевски

публикувано на 16.11.18 в 13:10

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" ще ви припомним един голям български баритон - Никола Смочевски, изявявал се на оперните сцени у нас и в чужбина до средата на 80-те години на ХХ век, отишъл си преди точно 30 години - на 2 ноември 1988 г. Съдбата го бе дарила с красив мощен глас и с атлетична фигура - винаги правеше силно впечатление при появата си на сцената, а беше и силно въздействащ актьор.

Помните ли... Никола Смочевски?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Неговия жизнен път започва на 3 ноември 1927 г. в Дупница, а музикалната му кариера - в самодейността. На 24 години постъпва в Музикалната академия - учи във Вокалния факултет. Първите му изяви са на концертния подиум, две години по-късно става солист на Ансамбъла на МВР, а след още две е поканен за солист на новооснованата Пловдивска опера. 12-те години, в които пее там, са решаващи за неговото развитие - натрупва репертоар и пее партии за баритон и за бас. Дебютът му е с басовата роля на Кецал от „Продадена невеста“ на Сметана. В Пловдив Смочевски подготвя 30 роли и то не само в драматичния баритонов репертоар - като Скарпия, Риголето, Амонасро, четирите превъплъщения на злото от „Хофманови разкази“, Тонио, но и ярко комедийни роли, благодарение на блестящия си актьорски талант, като например Дулитъл от „Моята прекрасна лейди“. Еталонни стават неговите герои от българския оперен репертоар - особено Осман бей от „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев.

От 1966 г. Смочевски е солист на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“. Петте сезона, в които е на сцената на театъра, той подготвя много роли от оперети и мюзикъли като „Жирофле, Жирофла“, “Виенска кръв“, “Сватба в Малиновка“, “Целуни ме, Кейт“ , “Моята прекрана лейди“ и т.н. И в този театър той правеше впечатление с гласа и осанката си.

През 1971 г. Смочевски постъпи в трупата на Софийската опера и там остана до края на живота си. Остана в спомените на зрителите като Княз Игор, Макбет, Граф ди Луна, Амонасро, Яго - най-ярките баритонови партии. Участва като солист и с трупата на Софийската опера в гастролите в цяла Европа, Япония, и навсякъде е аплодиран заради красивия си глас и артистичните си превъплъщения. За него големият руски режисьор Борис Покровски казва, че е “майстор на сценичното изкуство“. Тежко заболяване прекъсва живота му на 61 години, но той пее до последния си ден на сцената - участва в премиерата на „Дон Карлос“ в Софийската опера, а последният му спектакъл е на операта „Травиата“ в родния му град Дупница.

Чуйте в звуковия файл подробности от биографията на Никола Смочевски и негово изпълнение, което се пази в Златния фонд на БНР, в рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт".