"При нас, все още на нашия пазар се разчита на книги, в които има някакъв вид екшън, някакъв вид действие, някаква случка, докато все повече наблюдавам и в Европа, в Германия например, и в Щатите определено, примерно в Япония, в Китай - темите за чувствата са на преден план. Те са превъзмогнали безкрайните Андерсенови приказки, безкрайните братя Грим и народни, фолклорни песни и сказания, митове и легенди, и вече се обръщат към човека и неговите чувства, към, ежедневие е малко сурова дума, но към това, което наистина може да ти се случи на теб лично като човек и като душевност, а не толкова към тези по-плоски сюжети, които се разиграват - едно момченце тръгнало на разходка и се срещнало с едно кученце и така нататък."
Радева даде пример с българска авторка, която, представяйки своя книга на Панаира в Болоня и срещайки се с различни издатели, споделила, че много често е чувала за нейната книга, че е „твърде източноевропейска“. "Явно европейският пазар ни усеща чужди или ние сме чужди на европейския пазар. По някакъв начин разговорите тук, локално, не се въртят около това, около което се върти светът в момента", коментира илюстраторката.
Детският ни книжен пазар страни от трудни теми като тъгата, смъртта и промените в живота
Запитана има ли националност в илюстрацията и визията на детските книжки, Милена Радева обяснява, че от гледна точка на родителите и издателите наистина се забелязва райониране:
„С въпросната авторка, с която започнах да работя - тя се казва Тери Кели, работи върху теми, които са изключително трудни да бъдат предадени на детето и от страна на писателя и от страна на родителя. Последната книга, по която работихме с нея, се казва "Тъга". Става въпрос за момченце, което умира и неговата приятелка не може да осъзнае какво се е случило, как така нейният приятел вече го няма и се бори с темата за смъртта на приятел и с темата с тъгата. Такава тема на българския пазар не може да бъде повдигната и не може да бъде прокарана. Не мога да отговоря защо. Дали проблемът е в издателите, които не вярват, че темата съществува или защото родителите не биха поднесли такава тема на децата си, но истината е, че например на американския пазар в момента това е голям бум като разговор: трудните моменти и трудните теми - за смъртта, за болестите, за промените в живота, за различните хора, дори за мигрантите.“
Класическата рисунка на ръка се цени все повече в дигиталното ни време
Милена Радева има зад гърба си вече над 100 книги. „Аз работя класически на ръка, не рисувам дигитално, първо, защото съм школувана в старата школа и второ, защото така и не се научих да работя дигитално, признавам си. Това е мое не качество, не успях, но пък от друга страна поне с клиентите, с които съм говорила, това е нещо, което тях ги привлича в ден днешен. Защото казват, че все по-малко намират хора, които да работят класически техники. Аз работя основно акварел, когато работя цветна илюстрация, по-рядко темпера и естествено туш, перо, когато са черно-бели рисунки“, разказва за творческата си техника Радева.
Работила е и по книги с илюстрации от пластилин, където задачата по думите й била „доста скулптурна“.
В България за илюстрацията на детската книга и детските списания се заговаря след Освобождението, но до началото на миналия век фактически обособяване на българска илюстрация почти няма. Тогава държавната печатница, която работи и като печатно училище е днешната галерия Квадрат 500, поясни още Милена Радева.
Преди години тя се насочила към анимационното кино и мечтаела да стигне до Япония. След това се преориентирала към Художествената академия, останала в България и поела по стъпките на илюстрацията за деца. Работи на свободна практика с автори и издатели от САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Англия, Сингапур. През 2017 защитава докторат с фокус върху българската илюстрация. Вече година и половина сайтът „Българска илюстрация“ набира добра скорост. Сайтът функционира безплатно – не се плаща за представяне и ревюта на книги. Милена Радева възстановява и Биеналето на българската илюстрация, чиято традиция прекъсва в началото на 90-те години.
Цялото интервю е в звуковия файл.Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Близо 46900 са туристите, посетили община Кюстендил от началото на 2024 година до края на юли . Над 80% са българските туристи, но градът и околностите..
Кризата в ДПС вкара качествено нова криза в политическия живот на България. Това каза пред БНР журналистът и анализатор Мехмед Юмер и уточни: "..
Нека не се дразним, да отидем да гласуваме и да се надяваме, че ще намерим стабилност, не трябва да пада избирателната активност, призова..