Радослав Димитров: Мотивиращо е да вървиш по стъпките на успешни хора в IT сектора

Участия в международни олимпиади и турнири, кандидатстване в престижни университети, така изглежда ежедневието на Радослав Димитров.

Той е ученик в Математическата гимназия в Пловдив - „Акад. Попов“. Носител е и на приз от тазгодишните награди „Джон Атанасов“. И една от младите надежди на България в областта на компютърните науки. Със сигурност отличието дава стимул, чувстваш се един от малкото хора, получили тази награда, признава Радослав, който е още по-мотивиран след връчването на наградата за принос в компютърните науки.

Радослав иска да учи компютърни науки в Оксфорд и неотдавна се е явил на изпит. „Изпитът бе изцяло по математика… но типът задачи бе леко алгоритмичен“, разказа той и прогнозира: „Доста е голяма вероятността да ме приемат“.

Първият ментор на Радослав била майка му, а след това – брат му, който в момента учи физика и програмиране в Оксфорд. Натрупването на интерес към програмирането започнало с участието на олимпиади, първоначално само заради самото участие, водели го. После започнал да се пробужда интересът покрай заниманията на брат му с информатика. В началото неговият брат му помага, след това продължава сам.

Бистра Танева – главен учител по информатика в пловдивската гимназия „Акад. Попов“ е следващият човек, който вдъхновява Радослав. Той смята, че помощта на учителите в извънкласните дейности е от съществено значение за развитието и мотивацията на учениците. „Но ако самият ученик няма желание да се готви самостоятелно за състезание... - няма как да стане от най-добрите“, отчита Радослав, който се е насочил към обучение в чужбина.

"Засега планът е да ме приемат в някой университет, да завърша бакалавър. Най-вероятно ще взема студентски заем за самото обучение, който след това ще трябва да изплатя. Практиката показва, че няма да имаш проблем да си го изплащаш. Не се притеснявам толкова, основно защото квалификацията след Оксфорд е висока и няма да имаш проблем да намериш работа."

Радослав се надява в близките 10-15 години да има възможност за започне собствен бизнес, защото България му изглежда "доста добре за всякакви неща, свързани с програмирането".

Ако не се беше посветил на програмирането, Радослав Димитров щеше да се занимава с баскетбол - друга негова страст. За него историите за големи, успешни имена в бранша са силно мотивиращи:

"Когато бях по малък и бяха връчили наградата "Джон Атанасов", май на Светлин Наков, оттогава вече имам спомен за Светлин Наков. Беше доста мотивиращо, че някой ден, ако се получи нещо такова, ще е доста добре. Вижда се, че и в България се получава на доста хора. Светлин Наков не е единственият човек, на който му се е получило."

Радослав Димитров вярва, че много млади хора могат да тръгнат по стъпките на изградилите име в IT сектора преди тях.

Повече чуйте в звуковия файл.