Как редуцирането на дигиталния шум в рентгенови снимки може да спаси човешки живот

Интересът му към изкуствения интелект се породил в 10-ти клас. "Аз наистина нямах никакви контакти извън Смолян. Изобщо не се развивах. Нямаше с кого да се сравнявам, с кого да споделям идеи. В момента, в който намерих правилните хора, вече бях наясно с това, с което искам да се занимавам и оттам нататък много бързо тръгна", спомня си днес Ивайло Желев.

Тласъкът за Ивайло дошъл по време на една лятна академия за програмиране. Желанието му да търси контакти го запознало с ментора му - Станислав Харизанов от БАН, с когото започнали да работят. Влюбва се в първия проект, който Харизанов му предлага, и оттогава е много мотивиран да работи. Ивайло Желев и Станислав Харизанов работят по проект, който може да спаси човешки животи, като помогне за поставяне на по–точни диагнози при разглеждането на рентгеновите снимки. Накратко: цялата математика, статистика, аналитична геометрия, алгоритми влизат в разчитането на снимката, обяснява Ивайло:

"Рентгеновите изображения страдат от много сериозни дефекти като шум и моята работа е да направя алгоритъм, който да се справя с това. Защото шумът може да замъгли, дори да изчезват малки, но много важни детайли от диагностиката. Това може да доведе и до съвсем различна диагноза."

Така Ивайло и екипът му взимат няколко рентгенови изображения и осредняват стойностите, което обаче е свързано със сериозна радиация за пациента. "И е по-добре да се справим с този проблем математически." Не използват изкуствен интелект.  

Компютърното програмиране разширило светогледа на Ивайло. Той признава, че го е накарало и да излезе от зоната си на комфорт. Състезанията, школите, обученията носят контакти с вдъхновяващи личности. Сред другите състезатели намира и хора със сходни интереси. Съревнованието с тях го кара да се стреми да бъде все по-добър в това, което прави.

Една от идеите за бъдещ проект на Ивайло Желев е да разработи приложение за архитектура с изкуствен интелект. Целта му е програмата да може да проектира сгради, "което ще рече, че може евентуално програма да проектира сгради", разказва Ивайло. Той смята, че хората изпитват страх от изкуствения интелект, но той може да се използва за всичко. Смартфоните например са най-ниското ниво, най-близкото до хората, пояснява Ивайло. "Буквално всички смартфони, дори най-старите версии - всички те имат изкуствен интелект, а хората даже не го осъзнават."

Ивайло Желев вярва, че е дошло времето за икономика, базирана върху изкуствения интелект. Затова и в бъдещите му планове е не е само използването му за проектиране на сгради: "Искам да се занимавам предимно със сектора на услугите, да съм свързан с всички хора, които се занимават с нещо оригинално, иновативно, което може да е полезно на обществото и оттам - да го приложа във възможно най-много индустрии."

Ивайло планира да се занимава с бизнес в България, като признава, че това, което у нас може да се подобри, е в посока научно ориентиран бизнес. По думите му, България е добро място за технологични иновации: "Някои от лекторите тук, в университета казват: "България в момента е много горещо място - за наука, за бизнес, за всичко". Въпросът е да има мотивирани млади хора. Специално за компютърни науки, специално за математика, където ние сме от водещите сили в света."

Наградата „Джон Атанасов“ е престижно признание, което помага на обществеността да разбере повече за дейността на младите български изследователи в областта на компютърните науки, споделя Ивайло Желев.

Още от историята на Ивайло Желев чуйте в звуковия файл.