2018: Разминаване между политически амбиции и икономическа логика носят неяснота за парите в Европа

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Годишен обзор на Марта Младенова за финансите в ЕС за програма „Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В годината, в която икономическата мисъл и политическите амбиции започнаха все повече да си противоречат, Брюксел имаше две цели -  яснота около реформата в еврозоната и консенсус поне по част от следващата многогодишна финансова рамка.

„Европейската комисия е избрала с тази финансова рамка да живее в страната на мечтите и да претендира, че вторият по големина нетен вносител не напуска. Суровият факт е, че 65 милиона души или една седма от населението на ЕС ще му помаха за сбогом“, заяви британският депутат Патрик О’Флин. Последното сбогом ще остави дупка от между 10 и 15 милиарда евро годишно в европейската хазна.

„Европа е едно голямо семейство. Затова се надявам на добрата воля на страните – членки“, заяви ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер. По думите му заради излизането на Великобритания има сериозен бюджетен проблем, но Европа трябва да остане силна. „Ако не постигнем съгласие, печелившите ще бъдат автократите от Анкара, Москва и Вашингтон“, допълни Йотингер.

Тяхната намеса направи преговорите още по-трудни, например - заради отворения фронт от американския президент Доналд Тръмп.

Европейският отговор дойде първо от Дидие Рейндерс - много преди да се случат сътресенията в белгийското правителство, според когото не трябва да се бърза с ответни мерки, а търговската война трябва да бъде предотвратена.

Последваха доста спешни визити във Вашингтон, включително и на Жан - Клод Юнкер. В крайна сметка - примирието е постигнато, но в търговската война участва друг ключов играч - Китай.

„Търговската война никога не би могла да бъде решение“, каза в София китайският премиер Ли Къцян в срещата във формата 16+1.

Чрез него Пекин се опитва да прокара влияние в страните от Централна и Източна Европа, предупреди анализаторът Франсоа Годмон. „Когато Китай инвестира в инфраструктура, той не иска да играе съвсем по правилата на обществените поръчки“, категоричен е анализаторът, който даде пример с жп линията между Сърбия и Унгария.

Голям китайски проект в Европа така и не се е случил, но е видно с просто око, че Пекин прокарва разделителни линии там, където вече съществуват - между ядрото и периферията на Европейския съюз.

Финансовият министър на Германия Олаф Шолц заяви, че се търсят възможности за по-дълбоко сближаване в еврозоната и това е свързано с инициативата на френския президент Еманюел Макрон. „То тогава трябва да имаме повече средства, за да осигурим растеж на нашия общ съюз“, допълни Шолц. Предложено бе създаването на общ бюджет на еврозоната и на Европейски валутен фонд или казано по друг начин - буфер срещу следващата криза.

„Интересно е да видим как бяха обвързани темите за единния валутен съюз с миграцията и отбраната“, коментира Робин Хугенот-Ноел от Центъра за Европейска политика в Брюксел.

Но проф. Фабрицио Барка изобщо не вижда повод за оптимизъм заради кохезионната политика. Според него в Брюксел има две сили - едната приема кохезионните фондове като начин да "достигнат до хората", а другата - като начин да „държат хората спокойни“.

Битката е не само между тези две сили, но и между нетни донори и получатели и между приоритетите на бедните и на богатите. А в техния клуб има много проблеми.

Във Франция - протестът на „жълтите жилетки“ накара президента Еманюел Макрон да обещае огромни социални придобивки или както казаха протестиращите -  като Дядо Коледа.

„Някой трябва да плати за тези социални придобивки, така че не е като Дядо Коледа", заяви Клер Лероа, която изучава потреблението на френските семейства.

В числа това означава до 10 милиарда недостиг в хазната, предупреди Гунтрам Волф от института „Брюгел“.

Бюджетният дефицит на Франция може да надхвърли 3 %, което да доведе до проблеми във финансовата рамка, смята анализаторът. Париж от години не може да овладее финансите си, което означава и трупане на дълг, а това със сигурност не се вписва в европейските правила.

За разлика от случая с Италия, сега обаче Брюксел реагира сдържано и само веднъж. „Това вероятно ще накара Европейската комисия да бъде по-благосклонна към Италия“, прогнозира Волф. Именно така се случи.

„Ti amo Italia“ (бел. ред. аз обичам Италия), каза Жан-Клод Юнкер.

Анализаторите имаха друг спор – „твърде голяма, за да фалира“ или „твърде голяма, за да бъде спасена“ е Италия, която се отказа от излизане от еврозоната.

Случаят ѝ обаче напомни за най-специалната страна в нея - Гърция, която тази година излезе от спасителната си програма. „Именно това искахме“, каза финансовият министър Евклидис Цакалотос няколко месеца преди да дойде щастливият край.

В еврозоната обаче никой не беше щастлив, защото банките не се освободиха достатъчно добре от лошите си кредити, а и през годината не липсваха разследвания за пране на пари от банки. Дойче банк има проблем и по двете направления. За пране на пари е разследвана датска банка, оперираща в Естония и централният банкер на Латвия Илмар Римшевич.

Европейската централна банка взе мерки срещу една от банките в Латвия, но бе заета с много други задачи. Краят на програмата за икономически стимули беше поставен през декември, а от Франкфурт гледат към случващото се в еврозоната с „продъжлжаваща увереност с нарастваща тревога“, както каза гуверьорът Марио Драги.

Нараства тревогата и сред страните, които не са в еврозоната, защото от Брюксел искат да увеличат вноските в общия европейски бюджет и да съкратят парите за земеделие.