Теодора Димова: Най-дълбокият и съкровен път на човека е пътят към вярата

„С тази книга с християнски есета аз завършвам почти десетгодишен, много интензивен за мен период, в който вниманието ми изцяло беше насочено към изучаването и поемането на християнската вяра“, разказва Димова и описва този десетгодишният път като "трънлив, интересен и много обогатяващ".

Притъпяването на сетивата ни за вярата много добре се вписва в общата атмосфера в обществото и съвременността ни, смята тя:

"Мисля, че във всеки човек дреме това зрънце на вярата. Всеки мечтае да влезе в тази вяра, само че понякога сетивата ни са толкова замъглени, усещането, интуицията ни е толкова притъпена, загрубяла, че ние не усещаме този непрестанен и неустоим зов. От друга страна и обществото ни е в тази комерсиализация, в това консуматорство. Като че ли колкото повече имаме, толкова сме по-щастливи, а всъщност е точно обратното."

Писателката твърди, че вярата не я е направила по-добра, но я кара да се вглежда повече в себе си и по-ясно да вижда лошото. „И така усилията, които полагам да се оттласна от него като че ли са по-изострени.“

Това да си християнин не означава, че си станал по-добър човек, за мен означава, че се стремиш да станеш по-добър, споделя още Теодора Димова.

"Обикновено човек стига до вярата, когато се случи голямо нещастие, тогава човек се чувства съвсем безпомощен - никой не може да му помогне. Тогава се обръща нагоре, тогава извиква. Друг път съвсем кротко, съвсем внезапно, съвсем като че ли рационално човек се обръща."  

Вярата е непрекъснато претворяване на лошото в добро, на болестта в здраве, на омразата в любов, изтъква Теодора Димова. "Всичко, всичко може да бъде претворено, когато имаме помощта на Бог и това е големият залог. Това е предизвикателството - да умеем да виждаме и да извършваме ежедневно това претворяване."

Теодора Димова отчита, че скандалите в обществото и разривът се задълбочават все повече, а така нашата енергия спада все повече:

„Енергията ни да се възмущаваме, да не допускаме, да изпитваме солидарност един с друг. Тази обществена енергия като че ли вече е на критично ниско ниво. Затова скандалите вече не ни правят впечатление.“