2018-а: Засилената арогантност на властта и повишената гражданска активност

2018-а бе много странна година за гражданското общество, имаше хубави и лоши страни, заяви днес пред БНР Мария Касимова - журналистка и писателка.

В предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ тя каза, че лошата страна е тази, че арогантността на властта се засилва, а добрата новина – че има голямо покачване на степента на гражданска активност.

„Властта все още се усеща като някаква странична, вдигната, извисила се над хората част от обществото, която не желае да има връзка с тях и да ги чува. И тази арогантност, която наблюдаваме от години, се засилва изключително и много дразни“, каза Мария Касимова.

„Проблемът е, че самото общество изглежда не се дразни чак толкова много и допуска с хората да се държат, като с нискостоящи, като със слуги, един робовладелчески манталитет съществува“, добави тя.

Според нея обаче на този фон „имаме доста голямо покачване на степента на гражданска активност“.

„Хората като че ли започнаха да усещат, че когато са единни, когато излязат на улицата, когато са константни в исканията си нещо някъде там се размърдва“, каза Мария Касимова.

„Протестът на майките на децата с увреждания бе много знаков в това отношение, но не мисля, че той постигна максимума, който можеше да постигне. Имаше опити да бъде яхнат от кого ли не, но от друга страна не бе подкрепен масово от хората. Българите все още се вдигат на протест, когато някой се опитва да им бръкне в джоба, увеличи им тока, данък…а не когато става въпрос за съпричастност“, каза Касимова.

Според нея „огромен, засилващ се проблем за нашата страна и не само, е домашното насилие.

„Ние все още нямаме адекватни механизми, бих казала на ниво манталитет. Ние все още не го разбираме защо това е невъзможно да се прави…. Лошо бе, че не бе приета Истанбулската конвенция“, каза Касимова по телефона от Франция.

Тя сподели още, че отношението към „жълтите жилетки“ доста бързо се променя във Франция към негативно.

„Първоначалните искания бяха доста по-различни от това, което се иска в момента. И тъй като цялата тази общност не желае да има ядро или представител, което да движи тези искания в комуникацията с правителството, започва да се усеща страшна хаотичност. По улиците излязоха всякакви агресивни елемент, които искат какво ли не. Последната карикатура, която видях, бе как поредните „жълти жилетки искат нова „Мис Франция“,  а не тази, която е избрана“.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.