Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петър Берон: Маслената палма е бич за тропическите гори

Ученият-пътешественик преиздава осъвременен цикъл от пътеписи „С Петър Берон по света“

Петър Берон
Снимка: БГНЕС

„С Петър Берон по света“ е осъвременено издание на поредица, която припомня и допълва енциклопедичната научно-популярна биография на учения и политик по време на прехода - д.р Петър Берон. На пазара са две книги, първата от които е посветена на Централна Нова Гвинея. „Има идея да се направят още десетина книжки поне, за които трябва да посетя страни като Колумбия, Венецуела, Мадагаскар, Пакистан, за да си допълня материала“, обясни той в предаването "Нощен хоризонт". Виетнам, Кения и Лаос са последните посоки на изследователя. 

79-годишният Петър Берон вижда като особено голяма заплаха за тропическите гори изгарянето им и замяната им с маслени палми, от които се добива палмовото масло. „Маслената палма – това е страхотен бич, защото от нея се печели много и се унищожават поголовно тия гори“, поясни той. Подобна е била ситуацията с каучуковите дървета, но след като вече има синтетичен каучук, това бедствие за влажните гори е заменено с друго, коментира Берон. 

"Едно такова пътуване, както сме ходили в Непал, или в Мексико, в Индонезия - едно такова пътуване е продължителен период: първо да намериш пари за него, търсиш оттук-оттам и да направиш останалата подготовка. След това, като се върнеш, има поне още два месеца, докато се разпредели всичкия този материал, да се изпрати на съответните специалисти – по разните групи животни има разни специалисти в разни краища на света, голяма кореспонденция да се проведе с тях. И то през всичките тези десетилетия, когато нямаше интернет, нямаше имейли, всичко се пишеше на машина, по десет писма на ден съм пращал… И докато това се направи, се задава някаква нова експедиция" - така са изглеждали трудовите хоризонти на Петър Берон преди десетилетия.

В Централна Нова Гвинея има варовик с дебелина 4 хиляди метра и падат 7 хиляди милиметра дъжд (десет пъти повече от София), вали всеки ден. „Никой не беше ходил. Имаше само едни снимки на австралийската армия, къде ясни, къде не,  и беше любопитно да се иде да се види какво е“, спомня си той днес. Попадането в Нова Гвинея, обаче, се оказало низ от щастливи случайности. 

Един ден в музея дошли млади англичани, които били у нас на тренировъчна експедиция, Берон им показал папки за най-различни страни в света с всевъзможни за 70-те години на XX век данни. Англичаните били паркирали до паметника на Цар Освободител, а върху колата им имало стикер „Подкрепете британската експедиция до Нова Гвинея“.

„Аз викам: „Блазе ви, ще отидете на такова място, забележително и те казаха изведнъж: „А вие, като сте събрали толкова интересни материали за Нова Гвинея, защо не отидете и вие там? Това беше, разбира се, един ужасен въпрос, 75-та година, когато никой нямаше и един долар в джоба. Аз измърморих нещо, те си заминаха и след някое и друго време, хоп, дойде официална покана bulgarian biologist да вземе участие в експедицията. Те бяха намерили пари, бяха събрали всичко, искаха само 500 лири да се внесат като личен принос. Откъде да намеря? Аз нямах пет лири…“

През българската комисия за ЮНЕСКО стигнали до Леда Милева в Париж, която намерила исканата сума. „Пристигнахме там, направихме си едни бараки в центъра на една гора – на хиляда километра наоколо нямаше нищо, и в продължение на пет месеца, всеки ден, при много трудни обстоятелства обикаляхме и намерихме към 200 нови пещери и цяла една нова фауна“, прави равносметка естествоизпитателят.

На 17 септември 1975 той присъства на обявяването на независимостта на Папуа Нова Гвинея. „И бяха се събрали там групи с копия, с лъкове, слезли от дърветата буквално хора от най-различни племена.“ По-късно Берон описва в книгите си папуасите. 

Изследователят остава на острова и след експедицията, изкачва най-високия й връх, открива пещерни рисунки и с големи перипетии се прибира в родината. Прекарва там общо пет месеца – сред комари в джунглите и силно отровни змии. Сега в Природонаучния музей има четири препарирани екземпляра райски птици, с които е известна Папуа Нова Гвинея.

Целият разговор с д-р Петър Берон е в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26