Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дейвид Линч: Никога не съм се чувствал различен

Дейвид Линч
Снимка: Таня Димова

Малко преди да навърши 79 години (в понеделник, 20 януари), си отиде прочутият американски кинорежисьор Дейвид Линч. Колегите му, критиците, а и публиката, го определят като един от смелите и оригинални артистични гласове в края на ХХ век и началото на XXI век.

Помним го с филмите "Синьо кадифе", "Диво сърце", "Човекът слон", "Мълхоланд Драйв", дори с дебюта – "Гумена глава" от 1977 г., а и със сериала "Туин Пийкс". Произведения, в които имаше и продължава да има и хорър, и ноар, и сюрреализъм.

За тях кинопрограматорът и критик Владимир Трифонов каза преди пет години по "Хоризонт":

"Всички негови филми имат визуална концепция, макар и да нямат наглед нищо общо. Като се почне от дебюта му "Гумена глава", мине се през "Човекът слон", "Диво сърце". Изглеждат наглед напълно различни, но със сигурност имат строго визуална концепция и са много визуално въздействащи, което го прави един от малкото режисьори визионери в световното кино. Друг е въпросът, че той си има своите причини, част от които читателите ще отгатнат от тази книга, да спре да прави кино за голям екран."

А коя е "тази книга"?

Фрагмент от корицата на книгата "Кът за мечти", изд. "Колибри", 2020 г.

Повод за думите на Владо Трифонов, който също вече не е сред нас, бе българското издание на книгата "Кът за мечти", посветена на живота на Линч, написана от самия него в съавторство с журналистката Кристин Маккена.

Водещ редактор на поредицата, от която е част "Кът за мечти" на български, бе именно Трифонов, който знаеше защо не се сърдим на Дейвид Линч, че бърка дори в страховете ни.

"Мнозина от широката публика просто се опасяват да гледат филми за своите страхове и когато един режисьор някакси неусетно успява да им въздейства със своя уникален стил, той постига този досег със зрителската психология, което се отдава на малцина", коментира през 2020 г. Владимир Трифонов.

А в самата книга (отчасти автобиография, отчасти мемоарно произведение) четем:

"Просто идваме на този свят каквито сме. Линч е дошъл с необичайно голям капацитет за радост и желание да бъде запленяван и от самото начало е уверен и креативен. Не е от момчетата, които купуват тениски с предизвикателни щампи на тях. Той е от тези, които ги създават.

"Дейвид беше роден лидер", заявява брат му Джон." (Кристин Маккена)


 Снимка: ЕРА/БГНЕС

"Много мило от страна на брат ми да каже, че съм роден лидер, но аз си бях най-обикновено хлапе. Имах добри приятели, не съм се замислял дали съм популярен или не и никога не съм се чувствал различен." (Дейвид Линч)

Десет филма, четири брака и четири деца оставя в наследство различният, неразличен и никак безразличен Дейвид Линч, кинаджията, който тръгва по пътя на изкуството като художник и автор на късометражни анимационни филми.

Семейството на Линч оповести кончината му с думите: "Сега, когато вече го няма, в света се отвори голяма празнина. Но както той би казал: "Гледайте поничката, а не дупката."

Така и ще направим. След множество номинации и награди през 2019-а Линч получи и почетен "Оскар".

Дейвид Линч е бил в България – през 2007-а, но не за да снима, а заради интереса му към трансценденталната медитация, която практикуваше от десетилетия.

"Реалността не се свежда само до това, което сме способни да видим през прозореца. Има и вътрешна реалност. (…) Когато затвориш очи и започнеш да четеш мантрата, отхвърляш всички мисли и изведнъж - Бум! - достигаш граничното състояние. Това е физическа и духовна наслада. Сякаш цялото ти тяло вибрира от щастие. Съвсем не прилича на превръщане в зомби. Казват, че използваме само 5% от мозъка си. Искате ли да използвате всичките 100? Медитирайте! Цялата улица на света светва автоматично. Отстъпва негативното възприятие на живота, отиват си страхът, стресът, депресията, злобата. Това е странно и прекрасно." Думи на Дейвид Линч.

В последните години от живота си Линч не снимаше филми, но рисуваше и музицираше – с певиците Лики Лий и Кристабел.

И Кристабел, обявена за негова муза, сме слушали в България. 

Преди три години го видяхме и като актьор – в биографичния филм на Стивън Спилбърг "Семейство Фейбълман", където Дейвид Линч изигра режисьора Джон Форд.

"Къде, по дяволите, e хоризонтът?", пита героят на Дейвид Линч.

И той, и героят му вече знаят със сигурност. Ще ги изпратим с една от любимите песни на Линч, по неговите собствени думи: I’ve Been Loving You Too Long на Отис Рединг.


Цялата история чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56