Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Валдис Домбровскис: Най-големите проблеми на България са ниският жизнен стандарт и бедността

Българската икономика има структурни проблеми, каза пред БНР зам.-председателят на Европейската комисия

| обновено на 12.01.19 в 10:16
Валдис Домбровскис - зам.-председател на Европейската комисия и комисар за еврото и социалния диалог
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Българската икономика има структурни проблеми, а ниският жизнен стандарт и бедността са основните проблеми пред България, която иначе върви уверено по пътя към въвеждане на еврото, заяви в интервю за БНР зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

В интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ по-рано тази седмица той обяви, че страната ни може да въведе еврото най-рано през 2022 г. За да стане това, България трябва да продължи да води „разумна“ фискална и макроикономическа политика, въпреки че европейската икономика рано или късно ще изпадне в рецесия.

Валдис Домбровскис припомни, че през лятото България ще получи отговор дали може да се присъедини към обменно-валутния механизъм ERM II. Но очакваното „да“ или „не“ ще бъде дадено от следващия състав на Европейската комисия.

В края на месеца се очаква Домбровскис да пристигне в София и да отговаря на въпроси в рамките на т.нар. граждански диалог, а по-рано през седмицата в Рига той потвърди твърдата убеденост на евроинституциите да реформират еврозоната, която е готова да посреща нови страни - членки.

В латвийската столица с еврокомисаря разговаря Марта Младенова 

- Всички знаем, че рецесията чука на вратата ни, а и в този период на България й предстои плащане на падежиращ дълг. Можем ли да бъдем сигурни, че стабилността на макрорамката ще бъде запазена?

- Първо, миналата година имаше доклади за сближаването на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Заключението в тях беше, че България изпълнява критериите от Маастрихт с изключение на този за обменно - валутния курс. За да го покрие, трябва да се присъедини към ERM II. Ако България продължава с отговорната фискална и макроикономическа политика, аз мисля, че е напълно възможно да продължи да изпълнява критериите. Също така има аспекти от законодателството, които трябва да бъдат синхронизирани с държавите от еврозоната, но аз съм убеден, че всичко това е напълно постижимо. 

- Кои са основните предизвикателства пред България?

- Всички европейски държави са изправени пред предизвикателства. В случая с България най-големият проблем е повишаването на жизнения стандарт и намаляването на диспропорцията между бедни и богати. България е една от страните в Европейския съюз с най-широко разтворена ножица между доходите на бедните и богатите. Може би това е сред най-важните предизвикателства, които ние посочваме в специфичните за всяка страна препоръки. Когато говорим за присъединяване към еврозоната, трябва да си отговорим на въпроса дали то ще спомогне за намаляването на неравенството в доходите и за общото подобряване на жизнения стандарт в България. Ние твърдо вярваме, че въвеждането на еврото в страната ще подобри икономическото развитие. Българският лев вече е фиксиран към единната европейска валута, но вие не може да черпите от позитивите от нея. Веднъж въвели еврото, вие ще започнете да се ползвате от по-ниски лихви, няма да търпите загуби заради обменния курс и ще има по-голяма прозрачност при образуването на цените. Всичко това ще доведе и до крайната цел - по-добро икономическо развитие и по-висок жизнен стандарт.

- А ще е готова ли икономиката ни за тази промяна? Всички знаем, че българската икономика има сериозни структурни проблеми.

Именно. Заради това България е сред страните в процедура заради макроикономически дисбаланси. Ние сме направили специфични препоръки, които биха помогнали на страната да преодолее тези дисбаланси. Отново ще подчертая, че България е напълно способна да се справи с тази задача.

- Хърватия също е тръгнала по пътя към въвеждането на еврото.

- Към Хърватия има същия подход. Тя е на път да изпрати своето писмо с ангажименти към Еврогрупата. Когато Еврогрупата получи българското писмо, съвсем ясно подчерта, че всяка друга държава - кандидат за еврозоната ще трябва да мине по същия път. Това е в пълен унисон с принципа за равно третиране. Ако трябва да очертая времеви хоризонт, Хърватия върви с около година след България.

- Румънските управляващи посочиха 2024 г. за приемане на еврото. Това постижим срок ли е предвид проблемите в държавата, която в момента е ротационен европредседател?

- Ние сме водили подобни разговори с румънските власти, но страната има един сериозен проблем. Финансовите й показатели се отклоняват сериозно от разумните и дори тя е в процедура по прекомерни фискални отклонения. Техният бюджет се отклонява значително от критериите, заложени в Пакта за стабилност и растеж. Дефицитът в хазната е около три процента. Структурният дефицит е доста сериозен. От гледна точка на Европейската комисия ние не виждаме стабилност във финансово отношение в страната. Тя трябва да осигури такава преди изобщо да се стигне за разговори за присъединяване към ERM II и каквито и да е други въпроси, свързани с еврозоната.

- Когато говорим за бюджетни проблеми, няма как да не засегнем и темата с Италия. Въпреки че наказателната процедура беше избегната, вярвате ли, че проблемите в страната ще бъдат решени?

- Както знаете, имахме много трудни разговори с Италия. Те се съгласиха да намалят бюджетния си дефицит до 2 % за 2019-та, но отложиха част от харчовете си за 2020 година. Това означава, че най-вероятно ще последва нов рунд от много тежки преговори, когато представят проектобюджета си за догодина. Италия има структурни проблеми в икономиката. Тя е сред  страните с най-бавен растеж. За да се справи с тази ситуация, има много проблеми, които трябва да бъдат решени - например в бизнес средата, в ефективността на съдебната система и в регулациите на пазара на труда. Това са фундаментални въпроси за италианската икономика и те трябва да намерят своя отговор.

- Европейската комисия поддържаше доста остър тон, когато водеше преговорите с Италия, но сте много мълчаливи по отношение на Франция. Заради протеста на „жълтите жилетки“ страната ще наруши доста бюджетни правила.

- Франция представи проектобюджета си заедно с другите държави - членки в средата на октомври. Ние направихме оценка на този план, но междувременно Франция анонсира редица мерки, които ще увеличат дефицита. Те ще имат потенциален негативен ефект върху хазната около 10 милиарда евро. Ние разговаряхме с френските власти, които в момента работят по въпроса как този недостиг може да бъде компенсиран. Ние ще трябва да оценим ситуацията отново, но това ще стане при европейския семестър. Мога да кажа, че въпросът с френския бюджет не е приключен.

- Освен бюджетните проблеми на някои от европейските държави, във все по-голям проблем се превръща прането на пари. Това е казус, който имате и тук, в Латвия. Даже много критици казаха, че Европейската централна банка е „проспала“ случая с Латвия.

- Ние предложихме мерките за борба с прането на пари да се предприемат от Европейския банков орган. Разбира се, Европейската централна банка има място в тази борба, но все пак нейното поле за действие е в страните от еврозоната, а проблемът е много отвъд нея. Ето защо смятаме, че трябва да е общоевропейска институция.

- Ще се справи ли Европейската комисия с Брекзит, особено ако се стигне до раздяла между Лондон и Брюксел без сделка? Вече ясно заявихте, че до предоговаряне на сделката няма да има.

- Не очакваме огромен негативен ефект върху европейската икономика. Прогнозите ни са, че тя ще продължи да расте с около 2 % годишно. По-голям ще е проблемът за Великобритания, чиято икономика расте много бавно, тъй като рисковете от Брекзит вече се материализират в нея. Очевидно е, че излизане на Великобритания без сделка от Европейския съюз ще бъде много по-лошо от подписването на споразумение. Така или иначе ние вече работим по план, с който да реагираме, ако се разделим без сделка. Готови сме да реагираме, но се надявам да не се наложи да го правим.

Чуйте интервюто в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Парламентарното заседание е прекъснато заради липса на кворум

Парламентът прекъсна парламентарното заседание заради липса на кворум. Председателят на НС Наталия Киселова даде 30-минутна почивка, след като се оказа, че няма кворум в Пленарната зала. Красимир Терзиев от ГЕРБ-СДС поиска удължаване на пленарното заседание до приключването на определените точки за деня. От "Възраждане" предложиха да..

публикувано на 20.02.25 в 14:24

ЕС може да пренасочи средства от Кохезионния фонд

"Има възможност за пренасочване на част от средствата по Кохезионния фонд на ЕС за други приоритети" - това каза говорителят на Комисията Мачей Берестецки в отговор на въпрос за публикации, в които се твърди, че част от неусвоените средства могат да се вложат в отбраната.  Ако се използва критерият за намаляване на неравенството между..

публикувано на 20.02.25 в 14:22
Христо Гаджев

Управляващите с проектодекларация за забрана на изпращането на български военни в Украйна

Управляващите ще внесат проект на декларация на Народното събрание, в която се забраняват всякакви инициативи за изпращане на български военни на територията на Украйна. Това съобщиха депутати от парламентарното мнозинство. Декларацията ще бъде разгледана днес на заседание на Комисията по външна политика, а утре ще бъде внесена в пленарна..

публикувано на 20.02.25 в 14:04
Даниел Бенатов

Проф. Бенатов, Киев: Повечето украинци разглеждат Зеленски като символ на съпротивата

Ако падне Украйна, руснаците ще помислят и за другите бивши съветски републики, както и за държавите-сателити на Съветския съюз.  Това заяви пред БНР проф. Даниел Бенатов от Киев. "Тогава има голяма вероятност да избухне Трета световна война.  Путин не се бори за ресурси, иска да унищожи европейската цивилизация, защото тя показва на руснаците..

публикувано на 20.02.25 в 13:40
Андрей Ковачев, ГЕРБ/ЕНП

Андрей Ковачев: В ЕС по-бързо да вземаме решенията за сигурността и отбраната ни

Съветът на страните в ЕС трябва по-бързо да вземаме решенията за сигурността и отбраната ни . Това каза пред БНР евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев и уточни, че вече има еврокомисар по отбрана , "общо закупуване и общо производство на отбранителна техника и може би поемане на общ европейски заем на тази отбранителна техника": "Отдавна се..

публикувано на 20.02.25 в 13:26

Изявени културни дейци получиха ордени от президента

Професор Кирил Топалов и Георги Йорданов получиха от държавния глава Румен Радев ордени "Стара планина - първа степен" за своите изключително високи заслуги в областта на науката, българската култура и изкуство. На церемония в Гербовата зала на президентската институция ордени "Св. св. Кирил и Методий“ получиха пианистът Людмил Ангелов,..

публикувано на 20.02.25 в 13:25

БАБХ, НАП и КЗП започнаха проверките в хранителните магазини

Началото на съвместната акция за проверки на продаваните храни не е свързано с инициативата за бойкот на големите търговски вериги, заяви Бистра Иванова от Агенцията по храните. "Проверките стартират от търговските обекти, но продължават през складове за търговия на едро и производствени обекти". Проверките ще бъдат основно по документи...

публикувано на 20.02.25 в 13:20