„Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи съюза напред.“ Така историкът проф. Йорг Реквате от университета в Касел коментира препотвърдения договор за приятелство между Берлин и Париж.
„Не мразя французите. И как бих могъл - на тях дължа не малка част от образованието си! И изобщо - омразата към дадена нация е странна работа. Ще я намерите само в най-ниските културни слоеве. Там тя избуява. Но има и слоеве в обществото, където тази омраза напълно липсва и където човек се извисява над нациите.“ Това пише Йохан Волфганг фон Гьоте до близкия си довереник Екерман през 1830 г. Тези размисли добре илюстрират историята на отношенията между Германия и Франция, белязани от жестокостите на не една война. За силата, с която историята може да се превъзмогне, говори Елисейският договор от 1963 г., сложил край на вековна вражда между двете съседни страни. И поставил основата на европейската интеграция. Германия и Франция се обръщат срещу тенденцията на растящ национализъм и залагат на международното сътрудничество. Това е причината Макрон и Меркел да разширят Елисейския договор от 1963 година", обяснява историкът проф. Реквате необходимостта от подновяване на договора за приятелство между Франция и Германия. За професора по история на Западна Европа и ЕС подписването на договора в Аахен е сигнал към Европа: „Защото днешният свят не светът от 1963-та“.
А може би този договор е германският отговор на смелата визия на Еманюел Макрон за Европа, която той разви в прословутата си реч в Сорбоната през есента на 2017 г.?
Проф. Реквате смята, че Аахенският договор е по-скоро намек за това какво мисли Германия по предложенията на Макрон:
"Детайлите в предложенията на Еманюел Макрон за укрепване на ЕС издават един типично френски подход, а именно засилване на централизираното управление. В това няма нищо изненадващо - френската традиция повелява повече правомощия за централната власт. Тази традиция обаче се сблъсква с традицията в Германия, която е изградена на федеративен принцип. Така че подписаният договор в Аахен всъщност намеква за отговора на Берлин, който е съгласен, че интеграцията в ЕС трябва да се засили, но не чрез изземване на правомощия и прехвърлянето им към централната власт. Германия смята, че конкретните проблеми трябва да се решават на местно ниво. Това проличава особено ясно от клаузите в договора от Аахен, които се отнасят до укрепването на местната власт в пограничните райони. На местната власт от двете страни на границата се прехвърля отговорността за осъществяването на локални проекти, например в инфраструктурата или пък в образованието."
Според проф. Реквате френско-германското партньорство е необходимо, но не е достатъчно:
"Необходимо е, защото ЕС едва ли може да реши каквото и да било без тези две държави, или по-точно срещу тези две държави. Нека обаче не забравяме, че Германия и Франция са много различни и имат различен подход към много теми. Стана дума за централизираната власт във Франция и федералния принцип в Германия. Различия във вижданията има и в икономическата политика. Именно заради това консултациите между Париж и Берлин са така необходими. Когато тези толкова различни държави стигнат до едно мнение, може да се предполага, че и в рамките на ЕС компромисът е възможен. Така че Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи ЕС напред."
- В Източна Европа се забелязва известен страх от заформящия се европейски авангард. Споделяте ли тези опасения, проф. Реквате?
"Може би трябва да се върнем малко назад в историята, за да обясним причината за тези страхове, при това не само в Източна Европа. Този отново избуяващ национализъм се дължи на историческото наследство на Варшавския договор. След падането на Берлинската стена бившите комунистически държави изпитват остра нужда да вземат съдбата си в свои ръце и да не са повече под чуждо попечителство. Според мен това е обяснението, защо след първоначалната еуфория от членството в ЕС в Източна Европа се възроди идеята за самостоятелност и силна национална държава, която да се противопостави на брюкселската администрация. А бюрокрацията на Брюксел се оприличава на до болка познатия чужд диктат от Москва от годините на комунизма".
Проф. Реквата каза още, че това усещане на източноевропейците е напълно сравнимо с онова, което доведе британците до Брекзит. През всичките години на своето членство в ЕС Великобритания винаги е възприемала Брюксел като чужда сила, която диктува политиката на Лондон. На острова винаги е важала максимата: „Взимаме, каквото можем и не се оставяме да ни водят за носа.“ На това усещане се дължат всички изключения от правилата на ЕС, които Обединеното кралство е успяло да договори за себе си, вместо да се опитва да работи за общата кауза - силен ЕС.
"Според мен източноевропейците трябва да повярват в проекта Европейски съюз и да работят за това чрез силен ЕС да изградят силни държави. В един силен ЕС те ще могат да задават дневния ред, като същевременно трябва да бъдат възприемани като сериозен и надежден партньор. Просто европейското обединение и националните интереси не са взаимоизключващи се величини, а напротив - те се допълват", смята германският историк.
Цялото интервю на Весела Владкова чуйте в звуковия файл.
Президентът Джо Байдън обяви, че се оттегля от кандидат-президентската надпревара за нов мандат в Белия дом и даде подкрепата си за вицепрезидента Камала Харис, за негов потенциален наследник в надпреварата. В писмено обръщение към нацията президентът Байдън заяви: „Да бъда ваш президент беше най-голямата чест в живота ми. Въпреки че имах..
Със знаци и следене с дрон е забранено придвижването с коли до известните 120-годишни секвои, обявени за забележителност и попаднали класацията "Дърво на Европа" над кюстендилското планинско село Богослов. Мястото е много посещавано, наблизо е и бившата резиденция на Тодор Живков "Ючбунар", която вече е частна собственост. По единствения..
Президентът на Съединените щати Джо Байдън обяви, че се отказва от намерението да се бори за втори мандат на изборите през ноември. Той също така се обяви в подкрепа на своя заместник Камала Харис и призова демократите да се обединят около нейната кандидатура на предстоящата конференция на Демократическата партия и на самите избори на 5 ноември...
В Босилеград завърши четвъртото издание на международния пленер "Босилеград в цветове - 2024" с участието на художници от България, Северна Македония и Сърбия. Специален гост беше консулът на България в Ниш Петър Данов. Участваха и двама преподаватели от Софийския университет "Климент Охридски", както и представители на студентското читалище..
Азербайджан настоява Армения да промени конституцията си преди да бъде подписан мирен договор между двете държави, съобщава руското издание "Комерсант". Двете страни, бивши съветски републики, са в конфликт още от разпадането на Съветския съюз преди повече от 30 години. Преговорите за уреждане на отношенията се активизираха в края на миналата..
ГЕРБ сбъркаха подхода при първия мандат с това, че не извадиха първо приоритетите, каза пред Нова телевизия Николай Денков, председател на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България". Президентът връчва мандата на ПП-ДБ в 11 часа в понеделник Денков допълни, че се надява да не се отиде на нови избори, но не..
Групировката "Хизбула" е отвърнала на последните израелски бомбардировки в Ливан, като нейни бойци са обстреляли позиции на израелската армия южно от границата с реактивни системи за залпов огън, съобщава АФП. Според групировката при вчерашната израелска бомбардировка в град Адлун са били ранени шестима местни жители. Израелските военни обявиха,..
"Държавата е завладяна. Тя се управлява от ГЕРБ и ДПС с щипка ПП-ДБ." Това заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. Вече..
В момента в Европа текат много важни разговори за следващите 5 години, в които, за съжаление, България не участва . Това заяви пред БНР..
Случва се във всяко семейство баща и син да се скарат понякога, но след това обикновено се сдобряват , а с този, който ги е скарал, знаете какво се..