С пищно ревю с шоколадови рокли започна Салонът на сладкото изкушение в Брюксел

Манекени демонстрираха рокли от шоколад на Салона на сладкото изкушение, който бе открит снощи в Брюксел.

Над 130 участници представят на 8000 кв. метра площ изобилие от шоколад и шоколадови изделия с всякакви възможни вкусове. Класиката си остава обаче белгийският шоколад, познат не само в Европа, но и в цял свят. Карин Пикаве от Брюж е в шоколадовия бизнес от 30 години, но професията не я е отблъснала от сладкото изкушение:
„Щом стана, веднага започвам да ям шоколад. И въпреки че съм в този бизнес всеки ден, все още го обожавам. Това е моята страст, нещо в живота, на което не мога да устоя“.

Салонът ще бъде отворен за посетители до неделя включително, като участие в него взимат и представители на страни като Мадагаскар, Перу, Еквадор и Венецуела. 

Хосе Тупаячи от Перу е за първи път в Брюксел и в Европа въобще. Живее близо до древното селище Мачу Пикчу и е трето поколение в бизнеса с какао – преди него с това са изкарвали прехраната си баба му, дядо му и неговите родители. 
„Когато бях дете и бях във фермата с моите дядо и баба, си спомням следния случай. С дядо отидохме в какаовата плантация. Тогава счупих обвивката на какаото. Той ми каза: „Помириши я“. До този момент познавах какаото като напитка, но не и като храна и то в суровия му вид. Дядо ми каза да го опитам. Имаше вкус на плод, при това изключително вкусен. Казах му: „Това не е какао, а нещо друго“. Той ми отговори: „Напротив, точно какао е“. С ухание на цвете и вкус на плод“, разказа Тупаячи. 

Рабе Аривело Сатрана от Мадагаскар пък е наследил бизнеса от родителите си. Освен плантациите за какао, има и фабрика за шоколад още от френската колониална епоха, която семейството си връща през 70-те години на миналия век. Оттогава произвежда шоколад не само за пазара в Мадагаскар и Европа, а и за цял свят, в т. ч. Япония и Съединените щати.

Сатрана обаче използва старите машини за неговото производство и цитира поговорката, че в старите тенджери се прави най-вкусната супа. 
„Преди три години създадохме т.нар. „шоколад на парче земя“. Това означава, че техният произход е от много специфично място в Мадагаскар. В него смесвам всички аромати от страната. Както, когато пиете френско вино, не казвате, че пиете вино от Франция, а от Бордо“, подчерта Сатрана, който участва в много международни конкурси, а през 2007 година получава наградата за най-добрия шоколад на света за своя „див шоколад“:

„Брикавил се намира на източното крайбрежие на Мадагаскар, където започва култивирането на какао. Заради циклоните и бурите обаче то е пренесено в северозападната част. Именно там отидохме да търсим старите какаови дървета, които нарекохме „забравените“ и те бяха подивели. От тях успяхме да произведем 120 килограма шоколад преди две години и 60 килограма миналата година. Именно това е един от най-редките шоколади в света, когото наричат „див“.

Достигането на тези дървета отнема поне няколко дни ходене пеша при доста трудни условия. Стига се до тях, като се правят доста прорези. И цената му си струва – 14 евро за 100 грама.

Мигел Ескудеро е от Еквадор и притежава две плантации в страната си. Преди година и половина решава да се премести със семейството си в Брюксел, където да продължи своя бизнес. Преди това обаче в белгийската столица са живеели баба му, дядо му и родителите му:

„Когато бях дете, идвах в Белгия през ваканциите, за да видя дядо си и баба си. Тогава се влюбих в шоколада. В Еквадор винаги сме били производители на какао, но нямахме хубав шоколад. Изкарвахме с родителите си около месец, месец и половина и винаги си вземахме поне един куфар с шоколад за Еквадор. Сега обаче нося багаж с шоколад от Еквадор за Белгия“, добави Мигел Ескудеро.

Това обаче е свързано с доста щателни проверки със скенер по аерогарите в Еквадор, тъй като има много случаи, при които в опаковки от шоколад се пренася кокаин. Екдавор не е от производителите на бялата смърт, но е един от неговите транзитни пунктове. 

Серджо Маури е от Италия и е дистрибутор на шоколад с форма на всякакви инструменти, дамски обувки, дори белезници: 
„Много често ми се е случвало клиенти да мислят, че това тук е желязо, а не шоколад. И когато ме питат дали наистина е желязо, винаги им отговарям с дегустация – чупя „инструмента“ и им давам да опитат“, каза Мури, чиято история за шоколад е една от многобройните, до които посетителите на белгийската столица може да се докоснат на изложението до края на седмицата. 

Подробности можете да чуете в звуковия файл.