Вълната от ученически стачки за климата, която завладява Европа и света, е феномен. Общественото мнение в Европа за ученическия екопротест е разделено. Подкрепящите го се радват, че уж аполитичните младежи демонстрират гражданска активност. При това без да загърбят смартфоните си - напротив, организират се в социалните мрежи.
А критиците на младежкото движение за опазване на климата се възмущават, че децата не ходят на училище и дори не живеят природосъобразно, защото благодарение на услугите на нискобюджетните авиокомпании предпочитат за почивката си шумотевицата на мегаполисите пред идилията на селския туризъм.
„Трябва да се върнем много много години назад във времето, за да си спомним за тийнейджъри, които участват в политически мотивирана демонстрация“ каза пред БНР социологът проф. Клаус Хурелман, който изследва протестните движения в Европа. С него разговаря Весела Владкова.
- Не се случва често, деца да бягат от училище, за да се включат в политически протест. Това ново явление ли е проф. Хурелман?
- Наистина е ново явление, защото през последните близо 20 години младите хора бяха загърбили политиката, не проявяваха никакъв интерес към нея, което, разбира се, има и своето обяснение - икономическата криза накара всички първо да се погрижат за себе си, за своето лично оцеляване, и нямаха време за гражданска активност. Едва през напоследък отчитаме в изследванията си, че интересът на младежите към обществените теми расте, и то сериозно.
- Приличат ли демонстрациите на учениците на дифузния протест на „жълтите жилетки“ във Франция, който също се прехвърли в други държави? И защо младите хора не потърсиха младежките организации на традиционните партии като изразител и защитник на интересите им?
- Гражданската активност винаги първо се изразява в извънпарламентарната дейност. Затова децата са на улицата, а това наистина е рядкост! Протестът на учениците все още не е „яхнат“ от политиците, макар точно за тази тема да има традиционна партия - партията на Зелените. Те се въздържат от намеса, което е похвално. А дали в бъдеще ще се стигне до вливане на протестното движение в партийната система, е рано да се каже. Но ако децата искат да постигнат нещо, това е пътят.
Монотематиката на това движение ме кара да мисля, че има съществени различия в сравнение с „жълтите жилетки“. Защото „жълтите жилетки“ протестират по принцип, а учениците поставят съвсем конкретни искания само по една тема. Децата искат политиците да се заемат с опазването на климата. Протестните движения, като във Франция в момента, но и като „Пегида“ в Германия, наистина са дифузни и страдат от липса на конкретика.
И още една разлика - децата знаят, какво е решението. Те настояват политиците да работят, да се задействат, да гласуват закони, които да ограничат вредните емисии и глобалното затопляне. И тъй като тези искания са съвсем конкретни, няма да се изненадам, ако скоро поставят и срокове, в които тези искания трябва да бъдат изпълнени. …
- И все пак, проф. Хурелман - и „Жълтите жилетки“, и учениците нямат ясно изразени лидери, нямат платформа. Какво ни казва това за гражданското общество?
- Променят се инструментите на гражданското общество. Дигиталният свят, в който живеем, позволява на хората да вземат нещата в свои ръце - директно и без посредници. Младите са първопроходци - те са свикнали да общуват дигитално, да реагират на дадена тема директно и да се организират в социалните мрежи. Това е базисна демокрация. А опазването на климата е силно емоционална тема, която засяга всички.
- Като тема, която засяга всички ни, не е ли логична следваща стъпка движението на учениците да прерасне в политически субект проф. Хурелман?
- Иска ми се да е така. Според мен само в задълбочен и искрен разговор с политическите партии могат да се изпълнят исканията на учениците. Като основа за диалог поне в Германия мога да определя внесения тази седмица в Бундестага законопроект от министъра на околната среда за опазване на климата. Време е партиите да се занимаят със същността на този протест. За мен това е конструктивното следствие от този граждански протест.Софийският районен съд остави за постоянно в ареста четирима от задържаните за погрома срещу сградата на Европейската комисия в София по време на протеста на "Възраждане" в събота. Петима души са привлечени като обвиняеми във връзка с протеста на "Възраждане" На свобода излиза само непълнолетният 17-годишен младеж, който ще е под надзора на..
Със запалени свещи под формата на сърце, подредени пред катедралния храм "Света Богородица", украинската общност в Пловдив отбеляза третата годишнина от началото на широкомащабната война на Русия срещу Украйна. "24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на..
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп изрази готовност да се срещне не само с руския президент Владимир Путин, но и с украинския - Володимир Зеленски. На пресконференция с гостуващия във Вашингтон френски президент Еманюел Макрон Тръмп, който наскоро нарече Зеленски "диктатор", покани украинския лидер във Вашингтон "през тази или следващата..
Стотици хора участват тази вечер в София в шествие в подкрепа на Украйна. От сградата на президенстската администрация участниците в Гражданския събор в подкрепа на Украйна се отправиха към представителството на Европейския парламент и на Европейската комисия, където в събота се стигна до сблъсъци с полицията по време на протест, организиран от партия..
Състоянието на папа Франциск е показало "леко подобрение“, съобщиха от Ватикана. Главата на Римокатолическата църква прекара 11-ия си ден в болница с двустранна пневмония, предаде АФП. "Критичното клинично състояние на Светия отец показва леко подобрение. Дори днес не е имало епизоди на астматични дихателни пристъпи; някои лабораторни тестове..
Общото събрание на ООН прие втора за деня резолюция по повод 3-годишнината от началото на руското пълномащабно нахлуване в Украйна. Проектът беше на Съединените щати, но в текста бяха внесени толкова поправки, че в крайна сметка американският представител гласува "въздържал се". Серията от допълнения съдържанието на резолюцията беше направена по..
Френският президент Еманюел Макрон се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом в опит да укрепи подкрепата за Украйна срещу "агресора“ Русия. Макрон пристигна в Белия дом Срещата дойде в момент, когато отношенията на американския президент с Москва във връзка с войната заплашиха да разклатят трансатлантическия съюз. На третата годишнина от..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Делян Добрев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Първан Симеонов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.