Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арин де Хоог: Младежкото движение за климата се разраства заради бездействието

Арин де Хоог от "Грийнпийс"

Медийният координатор на „Грийнпийс интернешънъл“ Арин де Хоог заяви пред БНР, че училищните протести срещу климатичните промени трябва да бъдат чути от политиците, които до момента не предприемат реални действия в борбата с глобалното затопляне.

„Мисля, че те просто посещават часовете си по науки в училище, които много от политиците пропускат. Горските пожари в Калифорния, наводненията в Европа, сушата в Африка – това са явления, чиито пропорции се дължат на климатичните промени. Тези деца виждат какво се случва, притесняват се за бъдещето, а нашите лидери изглежда са заети с това повече да говорят, отколкото наистина да действат по въпроса с климатичните промени“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

- По какъв начин "Грийнпийс" подкрепя ежеседмичните студентски протести заради климатичните промени и планираната глобална демонстрация на 15 март?

- Най-напред е важно да кажем, че „Грийнпийс“ единствено подкрепя маршът. Той е създаден от тези млади хора, които виждат около себе си влиянието на климатичните промени и бездействието на лидерите. Това, което искаме да направим и което окуражаваме други неправителствени организации да направят, е да помогнем гласа на учениците да бъде чут, посредством каналите в социалните мрежи. Това е начинът, по който младите комуникират с техните лидери и политици.

Искаме да отстъпим и да позволим на учениците да бъдат чути сами по себе си. Няма да направляваме протестите. Сигурен съм, че много от нашите поддръжници и членове ще бъдат на протестите, но те ще направят това като обикновени граждани, за да увеличат броя на хората и гласовете на улиците.

- Ще успеят ли учениците да бъдат чути по тема, по която политиците игнорират продължаващ десетилетия активизъм и дори собствените си писмени ангажименти?

- Пример могат да бъдат децата, преживели училищната стрелба в Паркленд, щата Флорида миналата година. Те активно се организираха и излязоха на улицата, което доведе до промени в законите за притежание на оръжие в Съединените щати. Това, за мен, показва, че политиците трябва да чуят и ще започнат да чуват. В много случаи сред протестиращите ученици са децата на самите лидери. Така че е достатъчно да ги чуят в собствените си домове, където децата питат родителите си - какъв ще е светът, който ще ми оставиш?

Оптимисти сме, че политиците ще трябва да чуят. Справянето с климатичната криза е въпрос на това да поведеш, да последваш или да се махнеш от пътя, а в момента нашите лидери нито водят, нито следват. Затова тези млади хора повеждат и политиците ще трябва да ги последват.

- Как така децата се оказаха в ролята на гласа на разума?

- Тези деца виждат какво се случва, притесняват се за бъдещето и едновременно виждат какво се случва на срещи като климатичния форум на ООН в Катовице, където политиците демонстрират недостатъчната си воля. Същевременно парниковите емисии отново се увеличават, а всяка следваща година е по-топла. Нашите лидери изглежда са заети повече с това да си говорят, отколкото наистина да действат по въпроса с климатичните промени.

Има млади хора в Норвегия и САЩ, които търсят съдебна отговорност на правителствата си заради климатичните промени. Наблюдаваме разрастващо се младежко движение на хора, които разбират последствията от липсата на действие. Тъй като не могат да гласуват, те намират други начини да бъдат чути от лидерите си.

- В речта си на КОП24 в Катовице Грета Тунберг определи политическото говорене за "зелен икономически растеж" като "същите лоши идеи, които ни докараха тази бъркотия". Имаме интерпретацията, че глобалното затопляне е пряко следствие от големия икономически растеж през последните десетилетия. Лоша идея ли е да "лекуваме" болестта с нейния причинител?

- Вярваме, че не е нужно икономическият растеж да бъде отделян от устойчивото развитие. Доказано е, че има растеж в устойчивия сектор: в екоземеделието, във възобновяемите енергийни източници. Това, което, според мен, тя адресира, са сегашните властови механизми и структурните промени, които са необходими, за да се позволи възобновяемата енергия да излекува пристрастяването към твърдите горива. 

Нужно е да прекъснем връзката между бизнеса с твърди горива и лидерите ни. Той е остарял, вреди на околната среда, планетата и здравето на всички. Субсидираме тази индустрия и това трябва да спре. Добро начало е да разграничим интересите на тази индустрия и лидерите ни, които управляват планетата ни и трябва да се грижат за нашето здраве.

- Трябва ли да сме по-оптимистично настроени, след като в Катовице все пак беше приет план за имплементиране на Парижкото споразумение? В същото време обаче имаме ново нарастване на парниковите емисии след няколко по-спокойни години и нежеланието на Съединените щати да се върнат в споразумението.

- Трудно е да сме оптимисти и разбирам това. Но когато си оптимист, ти имаш надежда и имаш въображение, с което да намериш решения като възобновяемата енергия, устойчивото земеделие  и други подобни неща, които ще помогнат за справянето с климатичните промени. Песимизмът може да доведе до бездействие, а нямаме нужда от това в момента.  Имаме по-малко от 12 години да ограничим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий в слединдустриалната епоха. Не трябва да сме песимисти. Трябва да сме оптимисти и да действаме.

Това, че САЩ не са част от Парижкото споразумение, не променя физичните закони. Виждаме как други страни разбират тази глобална криза и увеличават усилията си. Китай сади дървета, за да се опита да увеличи абсорбирането на въглерода. Същото се случва в Австралия. Не съм учен и не мога да кажа дали липсата на САЩ в Парижкото споразумение ще спре постигането на дългосрочните цели, но те са един от големите замърсители и със сигурност могат да помогнат.   


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Киър Стармър

Британският премиер: "Нямам планове да говоря с Путин"

„Нямам планове да говоря с Владимир Путин“, заяви британският приемер Киър Стармър след критиките, които отправи украинският президент Володимир Зеленски към германския канцлер Олаф Шолц.  Британският премиер заяви това на път за Рио де Жанейро за срещата на Г-20. Той бе запитан от журналисти на борда да коментира решението на Шолц да говори с Путин...

публикувано на 18.11.24 в 00:48
Френският президент Еманюел Макрон.

Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", каза Еманюел Макрон

Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..

публикувано на 17.11.24 в 21:58
Арх.Здравко Здравков.

Арх. Здравков за инцидента в София, при който загина човек: В сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт

При първоначалния оглед се установи, че в сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт – премахване на зидове. Това каза пред журналисти арх. Здравко Здравков, директор на Дирекцията за национален строителен контрол - София, пред промишлената сграда в района на летището в София,  в която един човек загина, а  други двама бяха тежко..

публикувано на 17.11.24 в 21:45

Референдумът в община Казанлък за паметника на Бузлуджа се провали

Референдумът в община Казанлък относно евентуалното прехвърляне на паметника на Бузлуджа в собственост на общината се провали, поради ниска избирателна активност. Референдум в Казанлък за съдбата на паметника на връх Бузлуджа Малко над 15% е активността на референдума в Казанлък към 16 ч. В приключилото в 20:00 часа гласуване са участвали..

публикувано на 17.11.24 в 21:25
Джо Байдън

"Ню Йорк Таймс": Байдън е дал съгласие Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари в Русия

Президентът на САЩ Джо Байдън е дал съгласието си Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия, съобщи вестник "Ню Йорк Таймс". По-късно източник от американската администрация е потвърдил за АФП, че президентът Джо Байдън е дал съгласието си. До момента няма официално потвърждение от Белия дом на..

публикувано на 17.11.24 в 21:00
Палестинци се молят пред покритите тела на хора, убити при израелски въздушен удар в Дейр ал Балах, в централната част на Ивицата Газа, 17 ноември 2024 г.

Над 30 души загинаха, а десетки други са под развалините на жилищна сграда в Бейт Лахия, срината от израелски удар

Повече от 30 души загинаха, а други десетки са затрупани под развалините на жилищна сграда в палестинския град Бейт Лахия, която бе срината в резултат на израелски въздушен удар, предаде  АФП. От местната служба за гражданска защита съобщиха за жени и деца сред жертвите. Израелските военни твърдят, че са нанесли удари по "терористични" обекти...

публикувано на 17.11.24 в 20:41
Доналд Туск

Доналд Туск: Никой няма да спре Путин с телефонни обаждания

"Никой няма да спре Путин с телефонни обаждания." Това заяви министър-председателят на Полша Доналд Туск в коментар на днешните въздушни удари по Украйна, които дойдоха по-малко от две денонощия след като германският канцлер Олаф Шолц проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. По думите на Туск днешните атаки са доказали, че..

публикувано на 17.11.24 в 20:28