„Мултилатерализъм“. Тази сложна за произнасяне чуждица определя принципа в международните отношения в противовес на национализма, който се надига от двете страни на Атлантика. В защита на този принцип говори Ангела Меркел на конференцията в Мюнхен преди седмица. Германският канцлер се надява да го приложи и по отношение на набиращата скорост оръжейна надпревара. Меркел настоява за диалог, който да включва не само Русия, Съединените щати и Европа, но и Китай.
Защото след прекратяването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, анонсирано в началото на този месец от Вашингтон и Москва, на карта са заложени сигурността и единството на Европа. Защото страните-членки, разположени по-близко до Русия, пледират все по-настоятелно за повече защита, докато тези на запад се опасяват от ответните действия на Москва.
Трябва ли да се готвим за най-лошото, след като тази седмица руският президент предупреди Съединените щати, че не желае, но е готов на нова ескалация от порядъка на Кубинската ракетна криза?
За отговор на този въпрос потърсихме Майкъл Елеман - старши сътрудник в "Международния институт за стратегически изследвания" (International Insitute for Strategic Studies). С него разговаря Добрин Йотов.
- Господин Елеман, допускате ли, че събитията от 1962 година наистина могат да се повторят?
- Винаги е възможно. Всеки, който анализира историята на ядрената надпревара, се опасява от това. Не мисля, че това, което се случи в Куба през 1962-ра, ще се повтори дословно. Важното е да съхраним механизмите за овладяване на бъдещи кризи между САЩ и Русия. Това ме тревожи повече от всичко. Според мен прекратяването на Договора за ракетите със среден обсег е симптом - то ни предупреждава, че Вашингтон и Москва са поели в погрешната посока.
- Президентът Путин подчерта, че руските ракети ще стигнат Америка по-бързо, отколкото американските - Москва. Така ли е?
- Може би Съединените щати ще имат малко повече възможности предвид ракетния потенциал на подводниците си. Важно е обаче да не забравяме, че, когато имаш толкова ядрени оръжия, колкото имат двете страни, това дали ще удариш първи не ти дава каквото и да реално предимство. Реакцията на противника ти ще бъде унищожителна.
- А дали сегашните проблеми - спирането на Договора за ракетите със среден обсег, несигурното бъдеще на Договора за стратегическото оръжие - не са конюнктурна криза? Не се ли дължат по-скоро на Путин и Тръмп?
- Според мен кризата се дължи по-скоро на системни противоречия, отколкото единствено и само на характера и целите на двамата лидери. Руснаците, и преди всичко Путин, са разочаровани от американските действия през последните две десетилетия. Имам предвид разширяването на НАТО, тенденцията на Вашингтон да решава с военна сила проблеми в страни като Ирак, Либия, Косово. Съединените щати също не са доволни от някои руски действия напоследък, най-вече от случилото се в Крим и Източна Украйна.
Така че, причините за засилване на руско-американското съперничество са структурни. Дори ако, по някаква причина, утре Тръмп напусне поста си, или пък Путин, не мисля че ситуацията ще се промени скоро. Може да се стигне до постепенно намаляване на напрежението, но при условие че и двете страни преосмислят поведението си и се опитат да разберат по-добре какво мотивира другата страна.
- Имат ли право руснаците да твърдят, че разполагането на американската противоракетна система "Иджис" в Румъния е в нарушение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег?
- Зенитната ракета SM-3 може да бъде заменена с крилата "Томахоук". Това може да стане доста бързо. Но има начини, по които Съединените щати и Русия могат да си сътрудничат, за да уталожат всякакви опасения.
На практика обаче не виждам какво биха спечелили Съединените щати, ако заредят "Иджис" с крилати ракети. Предимството на крилатите ракети е, че могат да бъдат поставени на мобилни платформи. Ако ги направиш неподвижни те вече не са толкова заплаха, колкото мишена. Американците едва ли биха го сторили и затова руските твърдения ми се струват по-скоро показни. Но, пак ще кажа, това е проблем, който трябва и може да бъде решен лесно чрез инспекции, договорени между двете страни.
- Щом "Иджис" не е такъв проблем, какво кара Кремъл да нарушава Договора за ракетите със среден обсег?
- И аз се питам същото и не мога да си дам ясен отговор. Русия е изправена пред много по-различни заплахи и предизвикателства от Съединените щати. Тя е обградена от ядрени сили - Китай, Пакистан, Индия, потенциално и Иран и на това отгоре и американски сили, пръснати в територии на запад, които руснаците смятат за "близката чужбина".
Така че, за ракетите с малък и среден обсег са от по-голяма полза за Русия, отколкото за Съединените щати. Трудно ми е да разбера къде Съединените щати ще разположат такива ракети, ако споразумението за ликвидирането им бъде окончателно изоставено в близките месеци.
- Германия свиква идния месец преговори за нов, многостранен договор за ограничаване на ракетния арсенал. Какви са шансовете тази инициатива да успее? Китай, например, би ли се съгласил на такъв договор?
- В Китай разглеждат ракетите като инструмент за сдържане на Тайван. Китайците разполагат с конвенционални ракети, насочени към американските самолетоносачи. Имат и ракети, застрашаващи пряко Япония и всеки потенциален противник в региона.
Така че тези ракети са фундаментална част от китайската стратегия. Не виждам при какви обстоятелства китайците биха се отказали от тях - просто това би им струвало много повече от ползата, която биха извлекли от един многостранен договор.
- Можем ли да кажем същото за Пакистан и Индия?
- Пакистанците биха се решили много трудно на това, понеже конвенционалните им сили отстъпват значително на основния им противник - Индия. Мисля, че индийците ще покажат повече склонност да се присъединят към един договор за ограничаване на ракетния арсенал. От индийска гледна точка, такъв договор би ги поставил в по-изгодна позиция спрямо Китай. Но не бива да забравяме, че Иран също трябва да бъде включен в сметката, а не виждам как Техеран ще се откаже от своите балистични ракети.
- Процесът на оттегляне на САЩ и Русия от договора за ракетите приключва през август. Струва ли си да се надяваме, че договорът все пак ще бъде съхранен?
- Мисля, че с Договора за ракетите със среден обсег е свършено. Той е мъртъв. Не виждам политическа воля от двете страни да преговарят. Разногласията бяха преодолими, но вече не са.
Това отразява начина на мислене на някои от администрацията на Тръмп, най-вече на съветника по националната сигурност Джон Болтън. Болтън не харесва договори като този, защото смята, че те накърняват суверенитета на Съединените щати. Тези, които мислят като него, са малцинство, но точно сега той е на власт.
Именно затова съм притеснен за бъдещето на Новия Договор за ограничаване на стратегическото настъпателно въоръжение. Той трябва да бъде подновен през 2021 година, а, както знаете, в Съединените щати предстоят президентски избори. Тръмп или неговият наследник ще поеме властта през януари 2021-ва. Който и да е на власт тогава, няма да има време да преговаря.
Ако позволят срокът на Договора за стратегическото въоръжение просто да изтече, ефектът върху контрола над въоръжаването ще бъде много лош. Не искам да пиша некролога му все още, но нито в Русия, нито в Съединените щати са останали много държавници, които вярват истински, че е полезно да ограничават въоръжаването.
Основният лихвен процент спада до 3.04 на сто през декември, изчисли Българската народна банка. Миналия месец основната лихва бе на ниво 3.22. Показателят е технически, но ясно отразява тенденцията при лихвите. Основната лихва е важна за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.
Две са вече жертвите на остров Лимнос от наводнение в резултат на силни дъждове. Циклонът засегна цяла Гърция. Евакуираха около хиляда души, жители на едно от наводнените села на остров Лимнос. Скъса се бент на река от силния натиск на водата и наводни всичко, съобщават местните власти. В готовност за евакуация поради високото ниво на..
Хиляди хора се събраха отново във Валенсия на протест с искане за оставката на премиера на провинцията Карлос Масон. Жителите на засегнатите от наводненията преди месец населени места настояват, че местното правителство не може да се справи с последствията. Властта във Валенсия е морално и етично неспособна да ръководи възстановяването на..
Грузинският президент Саломе Зурабишвили заяви, че правителството на страната е нелегитимно и обяви, че няма да напусне поста си, когато мандатът й изтече следващия месец. За трета поредна вечер хиляди хора се събраха в столицата Тбилиси на протести срещу решението на правителството да отложи преговорите за членство в Европейския съюз за 2028 г...
Сирийската армия потвърди, че бунтовниците са навлезли в големи части на втория по големина град Алепо по време на офанзива, при която са били убити десетки войници. Сирийските въоръжени сили в Алепо обявиха временно изтегляне на войските Градът беше под пълен държавен контрол, откакто правителствените сили, подкрепяни от Русия и Иран,..
Днес се проведе заседание на Централния съвет на ДПС, посветено на анализа на резултатите от последните парламентарни избори и обсъждане на възможностите за съставяне на парламентарно мнозинство и избор на председател на Народното събрание. Това се посочва в съобщение до медиите, изпратено от пресцентъра ДПС – Доган. "Събранието беше водено..
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи мита от 100% на всички държави от групата БРИКС, ако те се опитат да подбият курса на щатския долар. "Ние изискваме ангажимент, че те няма да създадат нова валута на БРИКС, нито ще подкрепят друга валута, която да замени могъщия щатски долар, или ще бъдат изправени пред..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Случаят с бременната 29-годишна жена от Сандански, която роди мъртво бебе, докато я транспортират с линейка към Петрич, предизвика спешни проверки,..