„Мултилатерализъм“. Тази сложна за произнасяне чуждица определя принципа в международните отношения в противовес на национализма, който се надига от двете страни на Атлантика. В защита на този принцип говори Ангела Меркел на конференцията в Мюнхен преди седмица. Германският канцлер се надява да го приложи и по отношение на набиращата скорост оръжейна надпревара. Меркел настоява за диалог, който да включва не само Русия, Съединените щати и Европа, но и Китай.
Защото след прекратяването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, анонсирано в началото на този месец от Вашингтон и Москва, на карта са заложени сигурността и единството на Европа. Защото страните-членки, разположени по-близко до Русия, пледират все по-настоятелно за повече защита, докато тези на запад се опасяват от ответните действия на Москва.
Трябва ли да се готвим за най-лошото, след като тази седмица руският президент предупреди Съединените щати, че не желае, но е готов на нова ескалация от порядъка на Кубинската ракетна криза?
За отговор на този въпрос потърсихме Майкъл Елеман - старши сътрудник в "Международния институт за стратегически изследвания" (International Insitute for Strategic Studies). С него разговаря Добрин Йотов.
- Господин Елеман, допускате ли, че събитията от 1962 година наистина могат да се повторят?
- Винаги е възможно. Всеки, който анализира историята на ядрената надпревара, се опасява от това. Не мисля, че това, което се случи в Куба през 1962-ра, ще се повтори дословно. Важното е да съхраним механизмите за овладяване на бъдещи кризи между САЩ и Русия. Това ме тревожи повече от всичко. Според мен прекратяването на Договора за ракетите със среден обсег е симптом - то ни предупреждава, че Вашингтон и Москва са поели в погрешната посока.
- Президентът Путин подчерта, че руските ракети ще стигнат Америка по-бързо, отколкото американските - Москва. Така ли е?
- Може би Съединените щати ще имат малко повече възможности предвид ракетния потенциал на подводниците си. Важно е обаче да не забравяме, че, когато имаш толкова ядрени оръжия, колкото имат двете страни, това дали ще удариш първи не ти дава каквото и да реално предимство. Реакцията на противника ти ще бъде унищожителна.
- А дали сегашните проблеми - спирането на Договора за ракетите със среден обсег, несигурното бъдеще на Договора за стратегическото оръжие - не са конюнктурна криза? Не се ли дължат по-скоро на Путин и Тръмп?
- Според мен кризата се дължи по-скоро на системни противоречия, отколкото единствено и само на характера и целите на двамата лидери. Руснаците, и преди всичко Путин, са разочаровани от американските действия през последните две десетилетия. Имам предвид разширяването на НАТО, тенденцията на Вашингтон да решава с военна сила проблеми в страни като Ирак, Либия, Косово. Съединените щати също не са доволни от някои руски действия напоследък, най-вече от случилото се в Крим и Източна Украйна.
Така че, причините за засилване на руско-американското съперничество са структурни. Дори ако, по някаква причина, утре Тръмп напусне поста си, или пък Путин, не мисля че ситуацията ще се промени скоро. Може да се стигне до постепенно намаляване на напрежението, но при условие че и двете страни преосмислят поведението си и се опитат да разберат по-добре какво мотивира другата страна.
- Имат ли право руснаците да твърдят, че разполагането на американската противоракетна система "Иджис" в Румъния е в нарушение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег?
- Зенитната ракета SM-3 може да бъде заменена с крилата "Томахоук". Това може да стане доста бързо. Но има начини, по които Съединените щати и Русия могат да си сътрудничат, за да уталожат всякакви опасения.
На практика обаче не виждам какво биха спечелили Съединените щати, ако заредят "Иджис" с крилати ракети. Предимството на крилатите ракети е, че могат да бъдат поставени на мобилни платформи. Ако ги направиш неподвижни те вече не са толкова заплаха, колкото мишена. Американците едва ли биха го сторили и затова руските твърдения ми се струват по-скоро показни. Но, пак ще кажа, това е проблем, който трябва и може да бъде решен лесно чрез инспекции, договорени между двете страни.
- Щом "Иджис" не е такъв проблем, какво кара Кремъл да нарушава Договора за ракетите със среден обсег?
- И аз се питам същото и не мога да си дам ясен отговор. Русия е изправена пред много по-различни заплахи и предизвикателства от Съединените щати. Тя е обградена от ядрени сили - Китай, Пакистан, Индия, потенциално и Иран и на това отгоре и американски сили, пръснати в територии на запад, които руснаците смятат за "близката чужбина".
Така че, за ракетите с малък и среден обсег са от по-голяма полза за Русия, отколкото за Съединените щати. Трудно ми е да разбера къде Съединените щати ще разположат такива ракети, ако споразумението за ликвидирането им бъде окончателно изоставено в близките месеци.
- Германия свиква идния месец преговори за нов, многостранен договор за ограничаване на ракетния арсенал. Какви са шансовете тази инициатива да успее? Китай, например, би ли се съгласил на такъв договор?
- В Китай разглеждат ракетите като инструмент за сдържане на Тайван. Китайците разполагат с конвенционални ракети, насочени към американските самолетоносачи. Имат и ракети, застрашаващи пряко Япония и всеки потенциален противник в региона.
Така че тези ракети са фундаментална част от китайската стратегия. Не виждам при какви обстоятелства китайците биха се отказали от тях - просто това би им струвало много повече от ползата, която биха извлекли от един многостранен договор.
- Можем ли да кажем същото за Пакистан и Индия?
- Пакистанците биха се решили много трудно на това, понеже конвенционалните им сили отстъпват значително на основния им противник - Индия. Мисля, че индийците ще покажат повече склонност да се присъединят към един договор за ограничаване на ракетния арсенал. От индийска гледна точка, такъв договор би ги поставил в по-изгодна позиция спрямо Китай. Но не бива да забравяме, че Иран също трябва да бъде включен в сметката, а не виждам как Техеран ще се откаже от своите балистични ракети.
- Процесът на оттегляне на САЩ и Русия от договора за ракетите приключва през август. Струва ли си да се надяваме, че договорът все пак ще бъде съхранен?
- Мисля, че с Договора за ракетите със среден обсег е свършено. Той е мъртъв. Не виждам политическа воля от двете страни да преговарят. Разногласията бяха преодолими, но вече не са.
Това отразява начина на мислене на някои от администрацията на Тръмп, най-вече на съветника по националната сигурност Джон Болтън. Болтън не харесва договори като този, защото смята, че те накърняват суверенитета на Съединените щати. Тези, които мислят като него, са малцинство, но точно сега той е на власт.
Именно затова съм притеснен за бъдещето на Новия Договор за ограничаване на стратегическото настъпателно въоръжение. Той трябва да бъде подновен през 2021 година, а, както знаете, в Съединените щати предстоят президентски избори. Тръмп или неговият наследник ще поеме властта през януари 2021-ва. Който и да е на власт тогава, няма да има време да преговаря.
Ако позволят срокът на Договора за стратегическото въоръжение просто да изтече, ефектът върху контрола над въоръжаването ще бъде много лош. Не искам да пиша некролога му все още, но нито в Русия, нито в Съединените щати са останали много държавници, които вярват истински, че е полезно да ограничават въоръжаването.
Обединеното кралство e подготвило нов пакет от военна огнева помощ за 150 милиона паунда за Укарйна, обяви британският министър на отбраната Джон Хийли. Това последна направеното по-рано изявление от премиера Киър Стармър, че страната му трябва да постави Украйна във "възможно най-силната позиция". На фона на подготвяните преговори между САЩ..
Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..
Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години. Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..
Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..
Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..
До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..
България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК. Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..
Дългогодишният творчески тандем маестро Йордан Камджалов и маестра Мая Василева се впускат в ново професионално предизвикателство. Мая Василева..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
" В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо не прави ". Това съобщи пред БНР..