Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Концертът на оперната дива Анджела Георгиу – една сбъдната мечта

Анджела Георгиу

„Аз съм Каста дива” каза Анджела Георгиу в ексклузивно интервю на Ирена Гъделева за предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива” в навечерието на първия си концерт в България – в зала 1 на НДК тази вечер в партньорство със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров.

Чувствате ли се специална като част от това своеобразно затворено общество на големите певици на нашето време, които могат не просто да изпълнят арията „Каста дива“, но и да усетят тръпката от това, че живеят като богоизбрани? 

"Чувствам се преди всичко по-отговорна. Разбира се, аз усещам реакцията на хората, на моята публика, също и на моите колеги – виждам понякога, че съм различна, те ме карат да се чувствам специална. Аз не съм лицемерка – аз знам много добре коя съм, разбира се. Моята най-важна задача е не да заблуждавам някого, а да карам хората да мечтаят заедно с мен. Защото животът като цяло, и особено през последните 15 години, е все по-труден и аз го виждам. Хората имат нужда от нас, артистите, и имат нужда от искреност. Така че аз винаги се старая на първо място да бъда откровена пред себе си – да не посягам към репертоар, който не е подходящ за мен и да карам хората да страдат, слушайки ме. Ако се чувствам добре – излизам на сцената, ако не – отказвам участието. Понякога хората не са доволни от това, но аз предпочитам да не се подлагам на това – публиката да страда от моето изпълнение и да е разочарована. По тази причина аз винаги много, много внимавам за гласа си. Моят глас е моята професия – той е част от моето тяло и винаги се стремя да не прекалявам – да не говоря твърде много, да не плача много, макар че съм преживяла много трагедии и трудности в живота си. Но в крайна сметка аз се старая да бъда себе си, да бъда оригинална и да правя хората щастливи."

Споменавате личните си трагедии – може ли артистът по някакъв начин да превърне тези свои преживявания в свои оръжия, да се възползва от опита си и това да му помогне в превъплъщенията?
"Да изградиш международна кариера и да се задържиш на същите позиции като мен – да започнеш от върха и да останеш там – това е най-трудното нещо. През целия си живот, пък и в историята на музиката, виждам много певци с кратки кариери – стават големи звезди, но творческия им път е кратък поради много причини. На първо място, защото избират грешен репертоар и защото казват твърде често „да“.
В моята кариера аз съм казвала повече пъти „не“, отколкото „да“. Отказвала съм двойно и тройно повече, отколкото съм приемала да пея на сцена. Когато си добър и известен, ти си желан през цялото време. Но ти сам отсъждаш – кога и колко можеш да пееш и докъде достига твоя предел. Много е важно да приемеш, че имаш предел."

Артистът работи винаги на сцена, винаги в роля - как успявате да се освободите и да се върнете към нормалността – да бъдете мил и земен човек?
"Понякога е лесно, понякога – трудно. Зависи от момента. Но всъщност за мен е по-трудно в емоционален план, не толкова вокално. След спектакъл аз никога не съм уморена. Мога веднага да направя всичко отново. И адреналинът си казва думата. Допреди две години никога не ми се беше случвало да си лягам след спектакъл. Всички мои нощи след участия бяха „бели нощи“. Затова имам нужда от поне 2-3 дни между представленията, за да имам време да се наспя. Защото сънят и мълчанието са най-доброто лекарство за гласа. Но, разбира се, има хора, които не са щастливи, когато отказвам участия и не пея чак толкова често. Но много съжалявам! Предпочитам да имам това сценично дълголетие и да мога все още да пея всичко, което съм пяла на 20, отколкото да се претоварвам. Никой не може да излезе да пее на моето място."

А как Ви въздейства любовта на публиката? Казвате в едно интервю, че „имате нужда от аплодисменти, както хората – от вода“. Важен ли е за Вас този обмен на енергия?
"Да, затова аз никога в живота си не съм имала от онзи италиански тип публика, хора, които са недоволни от мизансцена и освиркват или викат „бууу“. Аз съм много против това. Ако някой ден чуя „буу“, аз ще напусна сцената веднага. Не, наистина, същото е като агресията по улиците. Аз излизам на сцената, за да покажа най-доброто, не да ви се подигравам. Ако някой ми се подиграва пред всички – това е обида. Освиркването на артистите е обида. Веднага бих се обърнала към адвоката си. Не съм съгласна с такова отношение. Артистът е на сцената, за да опита да даде всичко от себе си. Ако не ви харесва – свободни сте да напуснете залата. И по-тихо, ако може! Но признавам, че аз съм много разглезена като певица в това отношение. Реакцията на публиката към мен винаги е фантастична! Все едно ми дават първа награда. Подарък. Само човек, който е на сцената и получава такива реакции може наистина да разбере какво имам предвид. Трябва да го почувстваш с кожата си. Това е най-съвършеното усещане!"

Чуйте в звуковите файлове ексклузивното интервю на Ирена Гъделева с Анджела Георгиу и споделеното от маестро Найден Тодоров в интервю на Росица Кавалджиева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В София врати ще отвори къщата - музей на Райна Княгиня

Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата.  „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..

публикувано на 26.01.25 в 06:42
Славян Йоргакиев

Несъкрушимата сила на бащината любов в романа на Славян Йоргакиев

Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..

публикувано на 26.01.25 в 06:07
Влади Симеонов

90 г. БНР: Спомен за Влади Симеонов, един от създателите на Радиооркестъра

В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР.  На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..

публикувано на 24.01.25 в 18:36
Росица Баталова - Музикант на годината 2005

Спомен за Росица Баталова

На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..

публикувано на 24.01.25 в 18:20

Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" в Пазарджик с юбилейно издание

За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..

публикувано на 24.01.25 в 17:21
Здравка Андреева в студиото

90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..

публикувано на 23.01.25 в 19:00
Арто Чифчиян и Българският камерен оркестър - Добрич

Българският камерен оркестър - Добрич с успешна образователна програма

Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..

публикувано на 23.01.25 в 18:17