ЕК: България има икономически дисбаланси, но и висок растеж

Икономиката на еврозоната и ЕС бележи спад, според оповестения днес пакет за зимния семестър. Това съобщи еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис. България попада сред страните с икономически дисбаланси заради продължаващата несигурност във финансовия сектор и все още високата корпоративна задлъжнялост. Същевременно еврокомисар Домбровскис посочи като положителни тенденции високият икономически растеж, бюджетният излишък и добрите показатели на пазара на труда.

„Както знаете, ние ревизирахме надолу прогнозата за растежа в еврозоната и ЕС. В зимната си прогноза очакваме растеж от 1.3 на сто за еврозоната. Виждаме, че някои рискови фактори, които откроихме в есенната ни прогноза като глобалните търговски напрежения и забавянето в развиващи се икономики като Китай се материализираха и съответно засегнаха икономическия растеж в ЕС. Все още сме изправени пред несигурност заради Брекзит и фискалната траектория в някои страни като Италия. 

България, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Холандия, Потругалия, Румъния и Швеция имат икономически дисбаланси, а Италия, Гърция и Кипър - икономически свръх дисбаланси. 

На въпрос на "Хоризонт" дали попадането на България в тази група ще се отрази негативно на заявеното желание на страната ни да се присъедини към чакалнята на еврозоната през юли, Домбровскис отговори:

„Действително, миналата година ние достигнахме до заключението, че в България вече няма свръх дисбаланси. Сегашната ни оценка е, че България все още е изправена пред дисбаланси поради определена несигурност във финансовия сектор, съчетана със сравнително все още висока корпоративна задлъжнялост. В същото време икономическият растеж продължава изключително високата си тенденция - очаква се той да бъде 3.6 на сто тази и следващата година, съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт се очаква да бъде около 26 на сто, което е едно от най-ниските нива в ЕС. Има бюджетен излишък, виждаме и добри показатели за пазара на труда като цяло, така че икономическата ситуация се подобрява. Колкото до перспективата България да се присъедини към чакалнята на еврозоната, в това отношение работата продължава на базата на писмото с поетите ангажименти, което България подаде в Еврогрупата миналото лято.  Освен това Европейската централна банка започна изготвянето на задълбочена оценка на качеството на активите в банковия сектор. Очаква се резултатите да бъдат публикувани през юли. Така че решението дали България да се присъедини към чакалнята на еврозоната ще бъде взето на тази основа и е реалистично да се очаква през третото тримесечие на тази година“.

В оповестения доклад от зимния семестър Европейската комисия отбелязва сериозните проблеми в застрахователния сектор у нас. Забележката е сред новите констатации на Брюксел.

Оттам обръщат внимание, че от лятото - след случая „Олимпик“, няма титуляр на поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за застраховането. Също така още от ноември е известно, че председателят Карина Караиванова ще премине в Европейската банка за възстановяване и развитие.

Не толкова добри са новините за Италия и Румъния. За Италия Домбровскис подчерта:

Има известна загриженост, че държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт не се очаква да намалее значително през следващите години, а той е съчетан със слаба икономическа перспектива. Има и влошаване на структурния баланс. Реформите от 2018-та година са в  застой в широка степен и някои бюджетни мерки през тази година на практика бележат обрат спрямо важните предишни реформи, особено при пенсиите. На този етап не препоръчваме да се отваря процедура за свръх дисбаланс, но ние отново ще оценим положението в Италия в нашия пролетен пакет на базата на реформите в страната. Колкото до Румъния, тя беше извадена от страните с макроикономически дисбаланси, но рисковете, свързани със загубата на конкурентноспособност и дефицита по текущата сметка се повишиха. Наблюдаваме също така процикличната данъчна политика и отслабване на прилагането на реформите. Затова връщаме обратно Румъния сред страните с макроикономически дисбаланси.

Като цяло, виждаме, че икономиките в ЕС имат спад, но засега той е най-забележим в Италия. Така че вместо предишните ни прогнози за растеж от 1.2 на сто, за тази година той е една 0.2 на сто. В случая става въпрос за външни фактори, през които преминава целият ЕС, но и за вътрешни фактори, свързани с несигурност заради данъчните планове на правителството и по-точно със същественото увеличаване на бюджетния дефицит. Знаем, че тези планове са коригирани след дискусиите ни миналата година, но виждаме, че вече се усещат негативните влияния върху икономиката". 

Еврокомисарят не беше категоричен как ще се отрази хода на Брекзит върху европейската икономика:

„На този етап не мога да кажа много. Ние в ЕС получихме сигнал за готовност да се отложи датата за Брекзит, за да се постигне споразумение и по-точно яснота по него. Ако тази молба е подадена официално, сме готови да я оценим и евентуално да я подкрепим. Имаше различни дати с разцлични цели . Краят на 2020-та година се смяташе като потенциален край на преходния период в случай на сделка, тъй като съвпада с края на многогодишната финансова рамка, а Обединеното кралство няма да прави вноски в следващата. Сега се оказва, че новият преходен период ще бъде след това“.