Юлиан Войнов: Не можем да очакваме растеж на доходите без реформи

„Може да бъде взет под внимание, разбира се, но имайки предвид, че в момента ЕЦБ провежда своя оценка на качеството на активите и евентуално стрес-тестове, това ще бъде основата, върху която ще се вземе решение. Аз лично не очаквам изложението в този доклад да има някакво директно отражение“.

Тепърва ще бъдат оценявани и посочените в доклада проблеми в застраховането, коментира Войнов в предаването „12+3“ по „Хоризонт“:

„Когато се оценява готовността на България за влизане в ERM-2, страната се разглежда от всички страни, основно в банковия и застрахователния сектор, така че всички тези проблеми очаквам да бъдат оценени. Ще видим какво ще бъде заключението на ЕЦБ в средата на годината“.

България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС, а в доклада на ЕК бедността е посочена като огромен проблем. Според икономиста има опити за административни мерки, като увеличаване на минималната заплата, но проблемът „надали може да бъде решен“ само с такива. България изключително изостава с дигитализацията както на правителството, така и по отношение на научните изследвания, допълни той. В доклада на ЕК е отбелязано и че не правим достатъчно по отношение на околната среда:

„Една от причините, които всъщност влияят много осезателно за липсата на сериозни външни инвестиции, е съдебната система. Миналата година излезе един доклад на Международния валутен фонд, който общо взето прави директна препратка между изоставането на България по отношение на нейното икономическо развитие и влошаването на състоянието на върховенството на закона. Доста са проблемите в България! Не знам доколко има политическа воля за решаване на всеки един от тях, но без комплексно решение и поне провеждане на политики във всички области, където има проблеми, надали можем да очакваме някакво бързо нарастване на доходите и изпреварващо развитие на България“

По повод поисканите от омбудсман Мая Манолова промени в гражданско-процесуалния кодекс, така че кредитополучателите да са по-защитени, когато изпаднат в просрочие, Войнов коментира, че те „не навлизат в дълбочината на проблемите“. Един от основните проблеми при малките задължения е, че когато банката започва процедура за събирането им, всъщност се начисляват огромен брой такси и хонорари, които често надвишават в пъти стойността на дълга, обясни той. Според него трудно съдът ще намери нерегламентирани клаузи в договорите на банките, защото те добре спазват законодателството на ЕС

На мен лично това ми се струва доста популистки хол, защото, според мен, той наистина това не решава основния проблем. Самото спиране на процедурата наистина може да даде време на длъжника да не изплаща този дълг, но във всички случаи, в някакъв краен момент, той ще трябва да плати доста по-голяма сума, отколкото ако се намери някакъв друг вариант за решаване на този проблем. Един от тези варианти е, примерно, да се сложи някаква граница - да кажем за малките кредити до 10000 лв - просто тези разходи, които в момента банките прехвърлят на малките кредитополучатели, да бъдат платени от тях, това да бъде техния риск за това, че са дали на някой прекомерно голям кредит. Другият вариант е да се търси извънсъдебно решение на подобни проблеми“.