Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хироши Ямакава: Хората могат да моделират света по креативен начин, машините не

Хората е машините трябва да бъдат в обща екосистема, контролирана от човека, смята японският учен

| обновено на 01.03.19 в 16:26
Хироши Ямакава
Снимка: БАН

Ако изкуственият интелект се сдобие с интуицията на човека, тогава той може да стане по-силен, прогнозира доктор Хироши Ямакава - един от водещите изследователи на т.нар. "общ изкуствен интелект" в Япония. Той каза това по време на една от лекциите си в София през тази седмица, посветени на развитието на изкуствения интелект.

Според специалистите изкуственият интелект не е бъдеще, а нещо, което се развива в наше време.

Все повече държави, сред които и Тайван, разработват стратегии за развитие на изкуствения интелект през 2017 и 2018 година, показват данните, представени от доктор Ямакава. 

На всеки две години в Япония се разработва бяла книга за изкуствения интелект с основно послание какви да бъдат промените в пазара, технологиите, институциите, политиките и социалните измерения около въвеждането на изкуствения интелект. Въпреки всички документи обаче, д-р Ямакава призна, че дори на ниво компании в Япония има трудности в разбирането за изкуствения интелект заради страха, че той може да бъде по–силен от човешкия.

„Общият изкуствен интелект е този интелект, който може да изпълнява множество задачи така, както правят хората, но те възприемат изкуствения интелект като научна фантастика и затова трябва да обясня част от митовете и истинските предизвикателства пред свръхинтелекта“, добави д-р Хироши Ямакава, като изтъкна, че много хора се притесняват от изкуствения интелект, именно защото не го разбират:

„Всъщност много от изследователите на изкуствен интелект също изразяват известна загриженост. Въпрос на митология е, че интелектът може да се превърне в зловещо съзнателно същество - това не трябва да ни тревожи, тъй като нашите и неговите цели няма да съвпаднат. Митът, който се разпространява е, че изкуственият интелект не би могъл да ни контролира, но факт е, че ние можем да дресираме тигрите, като ги надхитрим. Пореден мит е, че свръхразумът е на няколко години разстояние, но това, което трябва да ни тревожи, е, че макар и на десетилетия от създаването - сигурно ще му отнеме също толкова време, за да бъде безопасен за хората“, уточни ученият.

По думите на изследователя самият изкуствен интелект е като „новороденото бебе - това е бебе на не повече от 6 месеца“, което „преминава през хиляди часове обучение с достатъчно количество данни, които да преструктурира“, но при този процес има и известни ограничения.

„Много от изследователите обръщат внимание на ограниченията - една от трудностите е свързана с интегрирането на обработването на символите и разпознаването, а другата - с липсата на разум. Хората могат да моделират света по креативен начин, но машините не, защото те са ограничени от рамката, създадена от човека. Данните за обучението са предварително създадени“, обясни д-р Ямакава, като уточни, че „при процеса на т.нар. "дълбоко учене" не се генерират хипотези и не може да формулира проблеми“ при изкуствения интелект така, както става при нас хората, тъй като е много ниска степента на гъвкавост, което може да доведе до това данните да се разпаднат.

От двете лекции на доктор Хироши Ямакава тези дни стана ясно и че хората, рано или късно, ще трябва да споделят средата със създадените от тях машини, които мислят самостоятелно. Според изследователя на т. нар. "общ изкуствен интелект" в Япония, от баланса между двете зависи и общото "щастие" на двата вида, които трябва да бъдат в обща екосистема под контрола на хората. И това вероятно ще правят хората, ако част от професиите бъдат заменени от по-умните машини, уточни той.

„Такава технология с изкуствен интелект вече се ползва“, обясни в интервю за „Хоризонт“ Деян Михайлов - квантов физик, завършил в Кеймбридж.

„Един много интересен и актуален пример в момента - развитието на автономните автомобили. Това е нещо, което в други държави, не в България, е изключително разпространено“, уточни  Михайлов и даде още един пример – архитектурата, при която изкуствен интелект се ползва за проектиране на кооперации, така че да отговаря на нуждите на строителя.

Разработките са излезли отдавна от университетите и се практикуват от фирмите, подчерта още Деян Михайлов.

Според плановете на ЕК до края на юни всички държави трябва да имат национална стратегия за изкуствен интелект, а през март експертна група ще представи финалната версия за спазване на етичните правила за изкуствен интелект.

Подробности можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16