Сценарият на филма „Зелената книга“ беше първият, който като прочетох, се разплаках. Това призна пред БНР актьорът Димитър Маринов. Лентата с негово участие спечели най-престижното отличие, връчвано от Американската филмова академия - награда „Оскар“ за най-добър филм.
„Първото впечатление от целия сценарий след прочитането му беше това чувство за надежда и обединение между две абсолютно противоположности във всяко едно отношение, включително спиритуално, социално и етническо. Как те биха могли да се съберат в едно, да са затворени в един автомобил и да пътуват през цялата страна и да намерят допирни точки. И не само да започнат вътрешно да се променят, да се разбират, да започнат респективно и да се уважават, благодарение на това, че се слушат и не само, дават шанс и да се чуят. Това е нещото, което страшно много липса и то особено в днешно време“, подчерта Маринов в предаването „Хоризонт за вас“.
„Колко би било по-лесно да се отстрани емоцията за момент, да се размисли и да се почувства, и да се изчака другата страна - максимално противоположна, просто да си каже мнението. И дори да те разгневи, дори да те ядоса, дори да те изнерви - да успееш да запазиш този авторитет и достойнство, както и да имаш търпение да изслушаш, а в следващия момент да се опиташ да се поставиш от другата страна и да усетиш. Мисля, че в днешно време това ни е страшно необходимо“, добави актьорът.
„В този сценарий тези двама души - от абсолютно противоположни светове, как успяха по някакъв начин да намерят общ език, а не само да намерят един нов общ свят. Както виждате и от филма, те не си стават първи приятели - тотално да променят целия си живот и всичките си идеи, но те започват да го правят, което вече е надеждата, че явно ще се стигне до този момент, както казва в една своя реплика моят герой, за да си променят сърцата и да станат това, което всъщност те би трябвало да бъдат“, разказа още Димитър Маринов.
„Лично за мен има редица филми, които са ме накарали дълбоко да се замисля и да открия неща, които не съм ги знаел“, добави актьорът, според когото „всяко едно изкуство в основата си е подтикнато от любов, добри чувства и желание за интегриране и променяне на съзнанието, но в положителното, доброто, красивото, по-хармоничното“.
„Дали един филм ще те промени, това е въпрос на личен избор“, каза още Маринов, както и сподели, че работата с екипа на „Зелената книга“ го е променила към по-добро.
„Тази година имаше много контраверсии за Оскарите“, коментира още актьорът, давайки за пример статия в „Дейли нюз“, от която става ясно, че „филмът „Зелената книга“ от 50 години насам е филмът, който е претърпял най-жестока контраверсия и му се е хвърлило най-много кал“:
„Аз, бидейки част от този проект и знаейки вътрешната кухня на този проект, знаейки мненията и знаейки фактите, каквито са ми представени и казани, и след това, четейки обратното и критиките, и атаките - аз си правя сметката сам за себе си и преценявам на кое искам да вярвам и на кое не. Но истината е следната - колкото повече се говори за един филм, толкова значи, че филмът има смисъл и е достоен за говорене“.
„Много съм горд и щастлив от факта, че България се вълнува и аз затова го направих“, сподели още актьорът, който развя българското знаме по време на раздаването на наградите „Оскар“ в „Долби тиътър“ и който определи себе си като „родолюбец“, а не „патриот“.
Интервюто с Димитър Маринов можете да чуете в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
В Пазарджик започна подготовката на националния фестивал "Сърце в зелено", който ще се проведе на 10 и 11-ти април . Това е второ национално издание на..