Българи в Швейцария пазят искрата от Родината

Част от духа на България може да бъде усетен и в Швейцария. С редица прояви днес и утре сънародниците ни, живеещи в различни части на света ще отбележат Националния празник на България - трети март. Така ще бъде и в Швейцария, където живеят 12 хиляди българи.

За празниците и делниците им и за мястото на Родината в живота им, разказва в репортажа си от Берн Мира Стефанова.

„Българите се търсим, опитваме се да поддържаме културата, езика, да възпитаваме децата“, казва Верджиния Лазарова.

Тя е сред хилядите българи, избрали да живеят в алпийската държава. В Берн е от 11 години, дошла в Швейцария, за да работи за международна компания. Майка е на две деца и е съучредител на българското училище „Зора“ в Берн.

Учебните занимания започнали там преди няколко месеца, изучава се български език и литература, възможност за децата  да учат майчиния си език.

„Засега имаме 20 деца, училището стартира ноември, така че се радваме на пълни класни стаи“, сподели тя.

Така България я има и на стотици километри, благодарение на традициите  на българския език и на отбелязването на празниците.

„Тя, искрата, съществува. Има диаспора в Берн, има много българи, ние си контактуваме. Всички имаме желание да се поддържа българското, било то чрез българско училище, чрез група по танци, неформални сбирки. Децата бързо учат всичко, зависи от родителите как ще подходят. Нашите деца, децата, с които контактуваме обичат българският език, обичат да са в българска среда. Така, че го учат много бързо. Говорят добре на български, партньорите швейцарци също говорят на български. Има интерес.“

Децата на Йолина Брунер, които са на седем и на девет години,  говорят български почти перфектно.

„На мен не ми беше особено трудно, тъй като на мен самият език винаги ми е доставял удоволствие. Това е нещото, което правя с лекота. Има други неща, пак български традиции, които не ми се отдават толкова, например като правенето на мартеници, това са неща, на които разчитам на други българи в Швейцария да ми помагат“.

Йолина живее в Швейцария от 14 години. Работи в международна компания като финансов мениджър. Лесно свикнала с подредения живот тук.

„Смятам, че вътрешните ни представи как трябва да функционира едно общество са в чудесен синхрон с това, което виждам на практика“.

Въпреки това Йолина никога не е прекъсвала връзката си с България.

„Не съм спирала комуникацията си с приятелите ми в България и с българите по света. Не съм спирала да чета на български и също уча децата си да говорят на български“.

Верджиния Лазарова се опитва да събере емоциите си за България и Швейцария в едно изречение.

„Швейцария е една връзка може би, част от пътешествието ми, не знам докога ще стоя тук, не знам дали тук ще прекарам живота си, а България… е майката“.

Пътят назад към родината за постоянно обаче засега изглежда труден.

„От 20 години живея извън България. Ще ми е трудно да се върна, но не го изключваме, винаги седи на дневен ред - един ден да се върнем. Не знам какви перспективи  ще имат в България за момента“.

Затова част от България, от духа и традициите остават в Швейцария.

„Към мен лично, отношението е доста добро, както и към българите, с които си контактувам. Няма дискриминация затова, че сме българи. Мисля, че оценяват хората затова, което са, а не откъде идват. Липсва ми топлината от България. Винаги се връщаме с удоволствие и аз, и съпругът ми, който не е българин, но въпреки това обича България.- Липсва ми културата. Ние сме българи, израснали сме в България и винаги търсим корените“.