Изкривеното кръводаряване - тема с продължение

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Снежана Иванова за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

85% от кръводарителите у нас са или хора, на които е поискана бележка от болница за дарена кръв при операция на техен близък или са платени кръводарители. Проверка показа, че до 250-300 лв. стига цената на кръвта на черния пазар. Бележките, искани от болниците пък, не са регламентирани по никакъв начин. Иначе в нормативната база е записано, че кръводаряването у нас е безвъзмездно и доброволно.

От години от неправителствени организации настояват за промени в нормативната база, за да не бъде кръводаряването само на документ безвъзмездно и доброволно. Резултат обаче няма.

Редица хора разказват, че е трудно да се намерят истински кръводарители. Една от търсещите дарители нарича изискването за бележка „рекет“, който пълни джобовете на търговците на кръв.

На въпрос на „Хоризонт“ какъв е регламентът за исканите бележки, от Министерството на здравеопазването отговарят: „Възможно е да има практика на лечебните заведения да призовават гражданите да даряват кръв, но това не може да има задължителен характер“.

Бележки обаче се искат от всички болници. Който може дарява, а който не може – започва да търси откъде да купи. В интернет „търговците“ се откриват без затруднения.

Пред „Хоризонт“ директори на болници отричат в техните лечебни заведения да има ултиматуми за бележки за дарена кръв. По думите им първо се мислело за пациентите и когато те се нормализирали, молели близките за документа.

Според проф. Иво Петров - медицински директор на частна болница, искането на бележки е нормална практика и единствена възможност при намаляващия брой кръводарители.

Съгласен е и д-р Светлозар Георгиев – зам.-директор на Бургаската болница: „Не само, че е нормална практика. Това е задължителна практика. Това е начин колегите от кръвопреливните центрове да се справят с необходимостта от кръв. Това изискване на болниците е по настояване на кръвопреливните центрове, което е естествено и логично“.

„Консумацията на кръв се увеличава по ред причини, а населението, което е годно да дарява, намалява“, каза д-р Георгиев от Комисията, която се занимава с качеството на кръвта и разпределението ѝ в района на Бургас. Според него проблемът става още по-голям и с лимитите за болниците.

От БЧК от години настояват за въвеждане на регламент, за да се избегне черният пазар и да се увеличи броят на кръводарителите. Преди година от организацията са представили предложенията си до здравното министерство, но до този момент отговор няма.

Д-р Надежда Тодоровска предлага остойностяване на кръвта. Според нея системата трябва да стане по-мобилна, защото шумните кръводарителски акции около Цветница и Великден не са достатъчни. Съгласна е и Пенка Георгиева от „Заедно с теб“. От пациентските организации смятат, че не е нормална практиката да се искат задължително бележки за дарена кръв от близки на пациенти.

„Хоризонт“ отправи запитване към МВР дали има случай на разследване за организирана група за платени кръводарители. От пресцентъра на министерството отговориха, че на този етап темата няма да бъде коментирана.

Междувременно около 600 души на ден се нуждаят от кръвопреливане.

Целия репортаж може да чуйте в звуковия файл.