Музикантът Иво Върбанов за винопроизводството като изкуство и музиката като опиянение

Иво Върбанов е професионален музикант, който е учил в Италия, но живее във Великобритания.

Няма земеделски продукт, който да се отличава с подобно разнообразие като виното, смята той. Прогнозира, че България има  шанс да развие износа на вино сцени между 10 и 25 евро за бутилка в магазина и зад граница да излезе от сегмента на евтините вина.

„Това е един добър потенциал, който може да се развие. Нашите вина в този диапазон са много конкурентноспособни. Развитието на винарството в България е много силно последните 15 години и като количество, като разнообразие и като качество." 

„На този етап и нискокачествените и на ниска цена вина не се търсят толкова, от България. Говорим за голяма конкуренция от други страни като Щатите, Южна Америка, Австралия, които произвеждат наистина вина с много високо качество за цената си. И там не сме най-конкурентноспособни по много причини.“

Важно е да имаш и „принц“ и „принцеса“ като сортове. Сакар е ако не най-добрият, то може би един от двата най-добри района в България за правене на вино, подчерта Върбанов, който вярва, че всеки производител трябва да има любимо вино:

"И трябва да има, може би, две вина, които да са доста различни по характер и да са същевременно привлекателни за по-различна аудитория."

Иво Върбанов е председател на Българската асоциация на независимите лозаро-винари. Организацията е регистрирана през 2012 година, инициативата за основаването идва от италиански производители на вино. Асоциацията членува в  Европейската конфедерация на независимите лозаро-винари.

Върбанов препоръча да се развива селския туризъм и винения туризъм. 

"Донякъде има подобрение на инфраструктурата, защото все пак за подобен туризъм се изисква инфраструктура, която да е функционираща и да е лесна. Един човек, който обича виното, има желанието да не е нещо, което да е трудно достъпно от различни гледни точки - транспорт, хотели. Малко по малко се развиват тези неща, но най-големият проблем според мен е, че все още в по-малките градове не е намерен балансът между храната и виното. На много места в по-малките градове няма достатъчно добри ресторанти. Хора, които обичат да съчетаят виното с храната е нещо, което е доста трудно.“

Парадоксално е, че в такива малки градове не се предлага вино от региона, посочи още винопроизводителят. „Даже в градове като Хасково, където има два много добри ресторанта, винената листа не обхваща лицето на региона. Не е задълбочен този елемент – нещо, което навсякъде, където има винен туризъм, е много силно.“  

По-активните производителите на вино са инициативни, коментира Иво Върбанов.

"Но е наистина трудно сам да се пребори един малък винопроизводител с много обстоятелства. Трябва да има правилната синергия между бизнесите, местните бизнеси, общините и т.н."

Как Иво Върбанов успява да балансира между живота си на космополит и творческата кариера на музикант и посвещението си на виното?

"Най-големият проблем в лозаро-винарството е липсата на работна ръка. Всички знаем, че селата стават все по-малки като жители, работната ръка не е квалифицирана, младите хора предпочитат да се занимават с нещо друго и е много трудно."

Има много експерименти свързани с музиката в лозята и в избата. Донякъде има и маркетингов елемент в това, разказва Иво Върбанов.

"Идеалната парабола за развитието на един виноценител е от много структурирани и пищни вина към по-фини вина. Не обратното. За да се хванат абсолютно всички нюанси в едно вино трябва да се тръгне от вина, които са доста по-мощни, по-структурирани, по-пищни като характер и да се тръгне от там към вина, които са по-фини и които изискват именно разбиране на тези нюанси. Пътят е този – от мощно, до по-елегантно и балансирано."