Деца от бургаска детска градина играят пиеса за доброто и приемането на различните

В детска градина „Слънце“ в Бургас днес ще изпълнят пиесата "За драконите и хората", посветена на децата със Синдром на Даун. Тя ще бъде изиграна от шестгодишни малчугани от група „Моряче“. Поводът е днешният Международния ден на хората със Синдрома на Даун.

Пиесата е по книжката "За драконите и хората", която разказва за приемането на различните, съобщи авторът ѝ Феодора Иванова, майка на дете със Синдром на Даун. В подкрепа на идеята да се разкаже повече за тези деца педагози от „Слънце“ решават да представят тази история за доброто като пиеса. „Радвам се, че тя попадна в ръцете на хора, които са решили да направят нещо още по-хубаво от нея и да я направят наистина жива“, коментира Феодора Иванова.

„Живяло някога едно щастливо семейство дракони – мама Дракон, татко Дракон и двете им малки дракончета. Всичко в живота им било зелено и спокойно. Нещата се променили когато в семейството се появило още едно драконче, което не изглеждало като тях, а било на райета“ - така започва историята. 

Според директора на детската градина Зафирка Иванова, това е урок за доброто. „Историята иска да ни покаже, че хората със Синдром на Даун или пък с други различия не са болни. Те не са и заразни, а носят една специфика и особеност, която ние виждаме като различни“.

„Това е една домашна история, една приказка, която се случи съвсем естествено. /.../ Добро или лошо, всичко е въпрос на гледна точка. Аз имах шанса да получа различните гледни точки в моя живот. Една огромна провокация, която дойде с раждането на моето трето дете, което се оказа със синдром на Даун, за моя огромна изненада и за изненада на всички лекари, които следиха неговото развитие. Изненадите се случват в живота и ние никога не сме готови да ги посрещнем. Въпросът е да се окопитим бързо и да намерим погледа към случващото се, което ще ни позволи да изживеем живота си щастливо и смислено", сподели Феодора Иванова пред БНР.

Пиесата е написана по повод училищен проект на едно от другите деца на Феодора, в който то е трябвало да разкаже за своето семейство. 

"Това беше период, в който много сериозно се замислих за начина, по който двете ми по-големи момчета ще започнат да гледат на състоянието на своето братче. То започна да расте, но стана ясно за всички, че не е като другите. Усетих малко притеснение у тях и за да ги накарам да се почувстват достатъчно свободни, да нямат притеснения за състоянието на братчето си и да могат да го обичат абсолютно пълноценно, без да се притесняват от реакциите на другите хора, а напротив - даже да ги приобщят към тази своя любов." 

Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.