Младият актьор и певец Luca Chicovani- "Трябва да сме позитивни, харесва ми да съм щастлив и да правя другите щастливи!"

С Лука Чиковани се срещнах по време на 23-тото издание на кинофестивала „София филм фест“. Бях заинтригувана от кариерата му на певец и от актьорския му дебют във филма „Щастливия Лазаро“.  Усмихнат, позитивен, словоохотлив и щастлив, това е усещането, което остана в мен след срещата и интервюто с 25 годишния италианец с грузински корени.

„Казвам се Лука Чиковани, роден съм в Грузия, но израснах в Италия, защото, когато бях на 5 година заминахс майка ми за Италия, установихме се в Рим. Майка ми се опитваше да осигури по- различно бъдеще за нас, защото по принцип този период беше труден за цяла Европа. И така заминахме за Италия, където учих в най- различни училища. Странно е сега като си помисля, защото в момента се занимавам с музика и съм артист, но завърших гимназия и то не каква, а Морско военно училище. Учих за офицер, капитан на кораб, по- точно военен кораб, така като ме гледате не изглеждам подходящ за такава работа, твърде слаб съм. И понеже тази професия не ми харесваше, реших да се променя напълно. Когато бях около 14-сет, 15-сетгодишен започнах да се занимавам с музика. Гледах много видеоклипове в ютюб на Джъстин Бийбър, Конър Мейнард и други подобни изпълнители, които бяха публикували видео от стаите си, как пеят и си казах: „Защо и аз да не направя същото“.  И така започнах да пускам мои записи на кавърверсии в ютюб, хората започнаха да пишат коментари и си казах: „Може пък това да стане моя професия.“ На 18-сет започнах да работя с една малка издателска компания за около 3-4 години. Когато станах на 21 години, се включих в италианското турне на един много известен италиански певец- Микеле Брави, който работеше с Юнивърсъл мюзик. По време на концерта ни в Милано присъстваха някои от шефовете на компанията, бяха ме видели, харесали ме и ми предложиха да подпиша договор с тях. Буквално месец след като станах техен артист, издадох дебютния си албум, който се казва „Старт“. Беше доста умопомрачително, защото въобще не очаквах, че ще имам успех, но албумът зае третото място в класацията на Италия, беше си истинска лудост. Сега развивам кино кариера като артист. Въобще съм късметлия, защото мой видеоклип се въртеше в МТВ и се оказа, че режисьорката Аличе Рорвахер гледала това видео и си казала: „Искамго за ролята на Танкреди в „Щастливия Лазаро“ . Обади ми се да се явя на кастинг. Беше пълна катастрофа, защото никога не бях играл роля, случваше ми се за първи път, но си казах: „Добре де, нека да опитам!“ За мой късмет успях, въпреки че отначало бях против и си мислех, че може би не съм подходящият за ролята. Освен това не знаех коя е Аличе. Затова попитах майка ми, която работи в киноиндустрията: „Знаеш ли коя е Аличе Рорвахер? Тя ме покани за кастинг. Реакцията на майка ми беше нещо от сорта: Ти какво отговори? Казах: „Не знам, чудя се. Какво ще ме посъветваш“ . Майка ми отговори на мига: „Върви веднага, веднага отивай!“ И така отидох, явно съм късметлия, не знам просто се случи, изживях тази емоция, което беше невероятно за мен, беше хубаво.“

Имаш ли някаква специална музикална подготовка?

„Не бях свирил на никакъв инструмент, преди да започна да записвам кавъри вкъщи, ползвах инструментали, които вземах от интернет. Но това беше проблем, защото в повечето случаи инструменталите не бяха добре направени и тогава се замислих, че може би няма да е лошо да се науча да свиря на някакъв инструмент.Майка ми купи първата ми китара, но понеже нямах пари за уроци и преподавател, започнах да гледам как се свири на китара в ютюб. Сам започнах да уча как се свири на пиано, китара, бас и барабани. Много харесвам музиката, тя е съществена част от мен. Но в началото беше доста трудно, защото работех година след година, а нямах обратна връзка. Хората, които гледаха домашно направените ми видеоклипове бяха преобладаващо моите близки и аз. Но след като подписах с Юнивърсал мюзик, нещата се промениха. Бях в известна степен като прероден, макар че този лейбъл не ми харесваше особено, но това са особеностите на музикалната индустрия.“

Резултатът от това сътрудничество за Лука Чиковани е неговият дебютен албум „Старт“, който издаде през 2016-та година.

„Струва ми се, че всички изпълнители, когато слушат първия си албум си казват мразя го, не ми харесва, така поне си мисля. Когато направих албума бях малък и песните ми бяха за хората на моята възраст, за младите, за 14-сет годишните. Това беше моята таргет аудитория. Разказвах за любов и разни такива неща. Написах една песен, която особено се хареса, нарекох я „On my own”.В нея разказвам за майка ми, за трудностите, които преживяхме, местейки се от Грузия в Рим. Това е любимата ми песен. Най- странното е, че написах тази песен, когато бяхме в студиото, работейки албума. На практика албумът беше завършен, беше готов, обаче  казах: „ Снощи ми дойде идея и написах тази песен, “.Продуцентът ми отговори: „Добре, изсвири я, нека да я чуя.“ След което отсече: „Това е песента!“. Записахме я в студиото, много ми хареса оркестърът и хорът, нещо, което напоследък е позагубено в песните, защото електронната музика преобладава, понеже така е по- лесно. Но лично аз много харесвам класическата музика, оркестровата музика и се опитвам да ги включвам в моите песни. За новия ми албум ще съчетая блус с електронна музика и поп кей, също така искам да използвам и елементи от грузинския фолклор, защото имаме страхотна музика и невероятен фолклор. Искам да използвам фолклора, за да могат хората да го чуят, защото ако сложиш грузински песни в комерсиалната музика, повече хораще разберат за тях. Работя по този албум в сътрудничество с университета „IULM“ в Милано. Причината е, че новият ми проект е ориентиран към невромаркетинга, който изучава сетивно- двигателните и емоционалните реакции на потребителите, искам да създам повече емоции в съзнанието на хората.Така че се занимавам с тези откачени неща от около две години.“

Първата роля в киното за Лука Чиковани е на младия благородник Танкреди във филма „Щастливия Лазаро“ на режисьора Аличе Рорвахер.

„Когато Аличе ни говореше за ролите ни казваше: „Ти трябва да играеш ето така, така, така.“ Създавахме образите заедно. Мисля си, че това, които поиска от мен и от Адриано беше да положим свръх усилие, например казваше ни „Направете това, но увеличено десеткратно. Най- трудното за мен беше да се превъплътя в ролята на лошия, защото във филма аз съм единият от лошите. Беше забавно, особено по време на снимките, само един ден беше топъл, тогава снимахме сцена от  Илиадата, по тази старинна книга, снимахме цял ден, за да се получи сцена от три минути и накрая Аличе каза:„Не ми харесва, ще го преснимаме отново утре“. Но първият път, когато тя ми описа как да играя беше като ми показа видеото от „Книга за джунглата- Маугли“ и ми каза, ти си змията, която хипнотизира Маугли. Отговорих: „Разбрах и направихме снимките ден по- късно.

Харесвам целия филм, обаче когато идваше епизод с мое участие, ме беше срам и се опитвах да не се гледам. Но има една част от филма, която впоследствие беше изрязана, според мен беше доста забавна. Това е епизодът, в който всички напускаме селото, където се развива действието, децата, възрастните хора, всички, а също така и полицаите, както и моята майка във филма маркизата, в чиято роля беше Николета  Браски. И така от мен се иска да бягам като луд около триста  метра, а майка ми е пред мен и трябва да ме удари през лицето. Николета ме попита, наистина ли мога да те ударя, а аз отговорих „Да, за киното съм готов на всичко!“. Така че тя ме удари около 20, 25 пъти, при това силно, с пръстените. Мисля, че изрязаха  тази част, защото лицето ми беше прекалено червено, но може и да не е заради това, така или иначе беше доста забавно.“

Дали Лука Чиковани, който написа  песента „New Generation Kids“ за албума „Старт“, от 2016-та година и днес се чувства като дете на новото поколение?

„Може би да, аз съм ново поколение дете и се надявам, че всички деца днес също са част от това ново поколение. Винаги съм бил някакъв вид бунтар, в смисъл „О, непременно трябва да направя това“. За мен наистина е много важно да имам общ език с младите хора и да споделям с тях моите позитивни послания. Не ме интересува на всяка цена да съм известен, разбира се исками се да съм известен, но повече ми се иска хората да ме слушат, защото имам какво да им кажа и за нашето общество и за човечеството. Ние се превръщаме все повече в материалисти, а това е голям проблем. Хората все по- често си мислят, че щастието се измерва с количеството неща, които притежават, които си купуват, но това е симулация на щастие, живеем в среда на симулация за нещата, защото си мислим:  „Имаш пари, можеш да си купиш това и ще бъдеш щастлив, но това не е истинското щастие. И филмът, в който участвах ми помогна в голяма степен да осъзная същността на тези неща. Точно това искам да споделя с младите хора и това е целта, която преследвам.“ След участието във филма „Щастливия Лазаро“ Лука има отправени предложения за нови роли в киното.

„Получих предложения от Нетфликс, както и от други филмови продукции, но не знам доколко съм добър в кастингите. Много е различно в Италия, когато отивам на кастинг там, понеже не приличам на италианец, няма как да ми предложат роля като част от италианско семейство в някой филм. Затова за мен е по-трудно, специално в Италия. Тук се произвеждат повече комедии, има може би един- два филма, като този на Аличе, които са страхотни, каквито всъщност са всичките филми на Аличе. Но иначе повечето филми са комерсиални, не че това е нещо лошо. Но сега планирам след като събера малко пари от киното, да замина за САЩ, за да уча в театрална академия в Лос Анджелис, защото филмът на Аличе имаше огромен успех в САЩ и това е моят шанс. Не искам да го пропусна, но тъй като в Щатите е доста скъпо, трябва да събера пари, преди да предприема каквото и да било.“ Питам още Лука Чиковани:

Като музикант сигурно си обърнал специално внимание на саундтрака във филма „Щастливия Лазаро“.

„Опитах се да убедя Аличе да вземе някоя моя песен, всъщност имах песен, която би подхождала, но не беше готова, ако беше завършена, можеше нещо да се уреди. Но песента не беше готова, а и трябваше да се аранжира като песен от 90-те години, защото във филма се използва музика от този период, но се надявам, че това може да ми се случи със саундтрака на някой друг филм.“

Цялото интервю чуйте в приложения аудио файл: