Космонавти от пет държави пристигнаха за 40-годишнината от полета на Георги Иванов

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Космонавти от пет държави (Русия, Полша, Чехия, Унгария, Словакия) пристигнаха у нас, за да отбележат 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.

Самият той каза, че отбелязването на годишнината е, за да разбере младото поколение какви постижения е имала страната ни:

„Отбелязването на нашия полет приехме да го направим през тези дни най-вече младото поколение да разбере България какво е правила през тези години, какво е направила българската космическа наука през 70-те – 80-те години. След нашия полет българските учени създават нови системи за два космически кораба, изцяло български. И двата кораба работят успешно на орбита и много дълго дават данни, които може би и сега се обработват в Института за космически изследвания и технологии“.

Вторият ни космонавт Александър Александров е сигурен, че космическите изследвания са трамплин за знанията:

„Ние сме една от първите страни, които изпратиха свои уреди в Космоса, които изследваха космическото пространство, изследваха Земята от Космоса, които изпратиха космонавти. Ние сме една от космическите държави и не трябва да забравяме това“.

Владимир Ремек, който е на гости на Георги Иванов, вярва, че рано или късно хората ще напуснат планетата заради проблемите, които има на Земята.

„Като малък исках да полетя в Космоса. Това го изпълних, но и бързо разбрах, че Чехословакия няма да може да изведе сама космонавт в Космоса. И затова съм убеден, че възможностите на определени държави да изпратят свой човек в Космоса е единствено в сътрудничество. Изследването на Космоса, според мен, може да помогне на човечеството да се съхрани като вид рано или късно. Мисля, че за космонавтиката успях да направя правилното, когато бях евродепутат. Участвах в практически проекти и проблемите, които се решаваха на нивото ЕС – Програма „Галилей“ и всички останали. Като посланик на Чехия в Русия естествено се опитах и се стараех да поддържам сътрудничеството. На ниво Космическа агенция на ЕС и съответните институции в Русия – „Роскосмос“, сътрудничеството продължава, независимо от политическите отношения. Надявам се и то да се развива. Като проект Международната космическа станция мисля не е последна крачка за изследването на Космоса“.

Друг гост на Георги Иванов е Павел Виноградов. Той лети през 1997 година до вече несъществуващата космическа станция „Мир“. Последно лети през 2006 година до МКС и неговите спомени за Космоса са най-пресни:

„Всяка държава, която попада в клуба на космическите нации, попада на друго ниво. И това е ниво преди всичко за получаване на знание. Често ни питат защо даваме толкова много пари за изследването му. Но този въпрос звучи така „защо да не даваме пари за получаване на знания“. В медицината, химията, физиката. Затова летим, за да получим знание. Космическото общество е единственото вероятно, което разбира, че на нашата планета не ни разделя нищо. Нито вяра, нито валута, нито политики, нито богатства. И затова говорим на всички политици навсякъде по света – обърнете внимание, хората са жители на планетата Земя. Къде ни чуват, къде – не. Затова всяка държава, която участва в космически програми, това са нови технологии, нови работни места, ново отношение на студентите и учениците към въпросите. И това е отговорът на въпроса ми – какво дава Космосът, дори и на малка държава България или на големите като Русия и САЩ. Това е стъпка в бъдещето за нашите деца и внуци“.

Към момента Институтът по космически изследвания има 100 разработки, получили авторски свидетелства и патенти за изобретения, над 15 свидетелства за регистрация на полезни модели. Наши патенти са регистрирани в България, в САЩ и в Украйна. Преди седмица водещи факултети на български университети са депозирали нова национална програма за космически изследвания в Министерството на образованието. В нея се иска развитието на различните направления на космическите науки. От нови двигатели за българските наносателити и изследвания. Програмата трябва да бъде одобрена от Министерския съвет и е на стойност около 1,5 милиона лева. Но засега е само предложение.

С полета на Георги Иванов България става шестата държава в света със свой космонавт.

Институтът за космически изследвания и технологии и Българската академия на науките валидираха марка по случай годишнината.