Фестивал в Асеновград събира самодейни театри

Афишите за гостуващите представления са вече разлепени. Завесата се вдига тази вечер. Фестивалната сцена се намира във Военния клуб на града. 

Идеята за провеждането на фестивала е на местната самодейна театрална трупа „Работилница за мечти“, спечелила подкрепата и доверието на асеновградската публика.

„Да организираме подобен фестивал отдавна е наша мечта“, разказва ръководителят й Изабела Шопова в предаването „Преди всички“.

„Фестивала ние сме си го кръстили „Театър за ценители“, защото напоследък е една много приятна тенденция при самодейните състави – да представят все повече спектакли, които са с по-сериозна драматургия. Неща, които задават въпроси – кои сме, къде сме, защо, далеч не само от комедията.“

Според Шопова, всички ангажирани със самодеен театър в страната са като голямо семейство. Тя припомня първите стъпки на асеновградската трупа. Първата постановка била толкова типична и разпознаваема, че им дала голям стимул да продължат. „Публика, която явно имаше нужда от театър. Те ни казват „нашия театър“, което е много голяма радост за всички нас.“

Любителският състав е притегателен център и за много млади хора. „Тук има атмосфера на любов. Чувстват се приети, на място, където могат да растат, да бъдат себе си. Да не се налага да отговарят на някакви критерии, които са измислени и натрапени. Атмосферата е самобитна. И сцената е голяма тръпка“, споделя още Изабела Шопова. 

17-годишната Радослава Въргулева е последното попълнение на театралния състав. „Преди няколко дни направих дебюта си и се чувствам много подкрепяна.“

18-годишната Дона вече е с много роли зад гърба си. Успява да съчетава училището със сцената. Прекрачила е прага на театъра, водена от идеята „да се случва нещо различно в града, което да се доближава повече до истинското изкуство“.

Лиляна Станчева,Ангел Димитров, Атанас Станев, Георги Димитров и Петър Ставрев са сред другите участници в театъра.

Лиляна разказва, че е учила актьорско майсторство и била решила да се откаже, докато не се случило театърът отново да я срещне. „Да изиграеш една роля, значи да трябва да мислиш като някой друг, да видиш света през други очи, което е много ценно. Това е много добре в обикновения живот – да можеш да се поставяш на мястото на човека срещу теб, а не да го съдиш.“

„Разбрах, че има действащ театър в Асеновград – ентусиасти, които правят всичко от сърце. От септември съм тук и сега в момента се забавлявам“, разказва Ангел.

„Имаше нужда от осветление тук - някой да се занимава. Започнах с това и след това ми дадоха роля и стана интересно. Сега е любимото ми нещо“, споделя и Георги.

"Изкуството не само отваря врати, но те учи на много неща, които понякога нямаш възможност да изпиташ сам в ежедневието", вярва Петър.

Жанета Гюзелджова по професия е учител, но вече шеста година посвещава свободното си време на театъра. „Винаги е вълнуващо да си на фестивал, защото си сверяваш часовника. Сега искаме да сверим часовниците си с колегите, които също са самодейци.“