Театрална възстановка на събитията от преди 140 години във Велико Търново

Събитията опреди 140 години ще бъдат представени в театрална възстановка, подготвена от актьори от Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“. След акапелно изпълнение на химните на Република България и Обединена Европа от детска вокална група „Пеещи камбанки“ в залата от гвардейци ще бъде внесен оригиналът на Търновската конституция. След изказвания на председателите на парламентарните групи и председателя на парламента Цвета Караянчева ще бъде прието обръщение към българския народ.

Паралелно с тържественото заседание на Народното събрание в читалище „Надежда“ ще се проведе открит „Урок по Конституция“ за учениците от всички великотърновски училища. По инициатива на Цвета Караянчева в същия час открити уроци ще започнат във всички български училища.

По обяд във Велико Търново депутатите и официалните гости ще преминат в празнично шествие от музей „Възраждане и Учредително събрание“ до паметника „Майка България“, където ще бъдат поднесени венци и цветя. В центъра на града Националната гвардейска част ще представи спектакъла си „Искри“, след което ще има общоградско празнично хоро. Вечерта ще приключи с тържествена заря-проверка на площад „Цар Асен Първи”, след това ще бъде излъчен аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина“, съчетан с празнични илюминации.

Благодарение на тогавашните парламентарни секретари и водените от тях протоколи днес узнаваме какво се е случвало преди 140 години. Оказва се, че България е платила за историческата си памет, разказва актьорът и сценарист на театралната възстановка Иван Митев, който е проучил парламентарните протоколи преди 140 години:

„Тези протоколи по някакъв особен начин се оказват в един от участниците, който се намира в Русия и когато умира, неговите наследници намират протоколите, свързват се с държавата, държавата им плаща определена сума и така тези протоколи се появяват в България, иначе е можело да изчезнат“.

Парламентарните секретари разказват за оживлението денем и нощем в Търново, когато работата на депутатите е била съпътствана от димящи скари и леещо се вино, а в местното читалище са провеждани предварителни заседания, на които е обсъждана и съдбата на българите от Македония и Тракия.

Проектът за бъдещата конституция е изготвен от руския юрист Сергей Лукиянов, княз Александър Дондуков и Марин Дринов. Той е издържан в консервативен дух, с широки правомощия на монарха и ограничени права на гражданите. По-късно проектозаконът е преработен в по-либерален дух и представен за обсъждане.

Пословични са битките между либералите и консерваторите в Учредителното събрание, но първата българска конституция установява демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето и еднакво валидни и необходими и днес като народно представителство при всеобщо избирателно право, политически плурализъм и свобода на сдружаването, разделение на властите, децентрализация в общинското управление, свобода на печата, мисълта и словото, разказва театралната възстановка на събитията от преди 140 години.

Не само конституцията, в Търново преди 140 години тогавашните народни избраници са взели важни решения за страната, разказва актьорът и изследовател на парламентарните протоколи Иван Митев:

„По предложението на Славейков и на Драган Цанков се появява идея да се построи храм-паметник в Търново, който после се премества в София. Същите тези хора предлагат на връх Свети Никола да бъде издигнат паметник на загиналите опълченци. Много любопитно нещо е как в заседанието като народни представители участват хора като Милетий, който е от виновниците за свалянето на екзарх Антим Видински и пращането му в заточение. Тук е хаджи Иванчо Пенчович, който подписва смъртната присъда на дякона Левски. Те създават един комплот и в продължение на доста време прекратяват заседанията на парламента, искайки по този начин да го провалят, но успяват да ги убедят и постепенно всички се връщат. Има една много любопитна сцена, когато се опитват след едно изказване на Славейков да провалят заседанието и тръгват да карат хората да напускат. Тогава се намесват Драган Цанков и Стамболов, който присъства като гражданин вътре. Раздали са се доста шамари. Милетий е тласнат по големите стълбища надолу и пада чак долу в ниското“.

11 великотърновски актьори участват във възстановката по приемането на Търновската конституция. Като граждани актьорите имат своите критики и не приемат част от действията на сегашните ни депутати. Детелин Кандев, който изпълнява ролята на екзарх Антим Първи, и Иван Евстатиев, пресъздаващ образа на Петко Славейков, коментираха:

„Лошо ще бъде, ако се превърнем в държавица. За сега не сме държавица, но, ако я караме така, можем и да стигнем до държавица“.

„Когато се получава разнобой между червени, сини, зелени, напредък не може да има. Ние, българите, трябва да се обединим, оставате ги тези партии. Славейков го казва: „Всякой един народ трябва да обича отечеството си“, а не всяка една партия“.

Според актьора Георги Тодоров, изпълняващ ролята на Стефан Стамболов, хубаво би било и днес да има политически лидери, които да се разделят с приближените си в името на това държавата да се изчисти, а за правовата държава коментира:

„Свобода, демокрация, да се развиваме безпрепятствено без да докачиш правата на когото и да е – много хубаво нещо, ако го има в тази държава“.

Една от възловите фигури в Учредителното събрание преди 140 години е бил Тодор Икономов. Ролята му в театралната възстановка изпълнява актьорът Стоян Борисов, който има любима фраза на героя си, която днес е трудно изпълнима:

„От нас, господа, от нашето Събрание зависи да направим наший сенат така, щото не само да се представлява същий и единний български народ, но да се изберат хора честни, достойни и деятелни“. Това е един много висок стандарт и много висок идеал. Той би могъл да се осъществи единствено и само, когато човек има по-висш идеал от себе си, от своя личен интерес“.

Актьорът Виктор Терзийски, изпълняващ ролята на Петко Каравелов, коментира:

„За съжаление, с днешно време не мога да направя съпоставка, защото не мога да сравня тогавашните родолюбци, които са милеели за изграждане на държавност, и сегашните, които не милеят за такова нещо. По-скоро разграждат държавата“.

Народните представители от 44-ото Народно събрание ще гледат театралната възстановка на великотърновските актьори в музей „Възраждане и учредително събрание“, където преди 140 години 231 депутати са изработили и приели Търновската конституция. На тържествена сесия, която Българското национално радио ще предаде пряко, ще бъде прието обръщение към българския народ.