Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Разкази от кръстопътя“ - първа българска антология от къси разкази на турски език

2
Официалната премиера на антологията „Разкази от кръстопътя” бе в Босфорския университет в Истанбул - наследник на американския „Роберт колеж“.
Снимка: Мариян Карагьозов

Литературният фестивал в Истанбул завърши вчера. Група от 12 български автори участваха в церемонията по откриването и в дискусия в рамките на събитието.

Българските писатели бяха в града за представянето на антология с кратки разкази от български творци, преведени на турски език. Както ви разказахме по-рано в предаването ни „Преди всички“, миналата сряда беше официалното представяне на антологията в престижния Босфорски университет в града край Босфора.

Официалната премиера на антологията „Разкази от кръстопътя” беше в сряда. Книгата е издадена със спомоществователството на българската държава по идеята на истанбулската литературна агенция „Калем“. Преводач от български на турски език е Севджан Кендже. В сборника е включен по един разказ от 18 от най-четените съвременни български писатели. Всеки от тях е представен и с кратка биография.

Гости на премиерата бяха 12 от авторите, чиито произведения са включени в сборника, българският посланик в Турция Надежда Нейнска и министърът на културата Боил Банов. Домакин беше Босфорският университет. Наследник на американския „Роберт колеж“, учебно заведение е едно от най-престижните в Турция. Тук, отбеляза неговият заместник-ректор, стремежът винаги е бил да се изграждат пълноценни кадри, заради това дори и студентите по точни науки като физика вземат курсове по литература, например.

Ректорската конферентна зала – масивно дърво, тежки томове, старовремски метални лампи - в една от историческите сгради на университета като че ли неволно накара част от авторите да се връщат и към миналото. Прабаба му е учила в „Робърт колеж“, припомни си Алек Попов, неговият дядо пък бил роден в Цариград, сподели младият Александър Шпатов. Рядко и в България се събираме 12 писатели, пък се пошегува Георги Господинов.

Ангел Игов разгледа антологията през призмата на избрания жанр – къси разкази. В България нямаме твърде силна романистична традиция, но нашата литература се слави с майстори на разказа. Българската литература също така е твърде разнообразна, отбеляза авторът на „Кратка повест за срама“.

Министерството на културата е спонсор на изданието, което ще бъде разпространено в турски библиотеки и културни центрове, за да достигне до повече хора в югоизточната ни съседка.

На въпроса има ли България програма за издаване на наши автори в чужбина, подобна на тези програми на други страни, включително на Турция, министър Боил Банов заяви за БНР:

„Еквивалентът е, че сме вдигнали 4 пъти парите на фонд „Култура“, включително на НДК вдигаме парите, които подпомагат преводите. Сериозно сме се активизирали в последните 2 години. Плюс двата милиона, които останаха за закупуване от библиотеки на литература от издателите. Започва инвестиция на държавата в тази сфера – много сериозна и адекватна, тя ще продължи с много сериозни темпове. Всички съзнаваме, че литературата е в крайна сметка мостът който ще ни преведе през всякакви времена – и хубави, и лоши“.

Литературната агенция „Калем“, чиято е инициативата за публикацията, е интересна и сама по себе си с факта, че в нея работят 13 души... и всички те са жени. Младата Карделен Генч разказва какво е „Калем“:

„Това е литературна агенция в Истанбул, която беше основана през 2005 г. Основно, това, което правим, е да продаваме правата за преводи на турски автори в чужбина“.

В България литературните агенти и агенции не са много разпространени. От турски език на български „карделен“ се превежда като „кокиче“. Събеседничката ни, която е общувала по електронна поща с повечето от българските автори, включени в антологията, е научила това и казва, че някои от тях на шега вече понякога се обръщат към нея с името на пролетното цвете. Тя ни разказва повече за ролята на агенциите:

„Всъщност литературната агенция е мостът между издателите в Турция и тези в чужбина. Оказва им помощ при намирането на заглавия, подписването на договори. Турските издатели уважават агенциите и се радват да работят с тях. Някои предпочитат да установяват директна връзка, за да не заплащат комисионни на агенциите, но повечето издателски къщи са щастливи, че има литературни агенции“.

Освен това обаче агенция „Калем“ е и инициатор на идеята и организатор на Истанбулския международен литературен фестивал, който тази година ще се проведе за 11. път. Проявата включва серия от около 20 събития в периода 18-22 април. В рамките на фестивала всички дискусии, ателиета, срещи са безплатни.

Карделен Генч разказва повече:

„Фестивалът дава възможност за срещи на читателите с автори, илюстратори, преводачи. Литературата е мост между народите и културите и след като имаме филмови и музикални, защо да не нямаме и литературен фестивал? Ще гостуват 15 автори, 6 от тях са от други страни – Унгария, Швейцария, Великобритания, Германия“.

Всъщност обаче българската група е най-голямата група писатели, гостували до момента на Истанбулския литературен фестивал. Вчера 12-те родни писатели присъстваха на церемонията по откриване на фестивала, която събра литературните кръгове в турския мегаполис. По-рано българските автори имаха и среща в литературния клуб на университета МЕФ. Модератор на дискусията беше младата писателка Едже Ердогуш, автор на предговора към сборника. Тя е позната на българските читатели с една от своите книги, която беше преведена под заглавие „Наръчник на самоубиеца.“

Като всяка история и тази на раждането на сборника си има предистория. А тя е запознанството на създателката на „Калем“ г-жа Нермин Моллаоглу с преводачката Севджан Кендже, която разказва:

„Ние най-вече с Нермин Моллаоглу се познаваме по една случайност, която аз потърсих. Исках да превеждам, а не знаех как да почна и към кого да се обърна. Веднъж я чух в един документален филм, като я представят като човек, който се занимава с литература и който е роден в България. Реших, че е точно като за мен мовек, землячка – като ѝ кажа, тя ще ме разбере, ще ме насочи най-малкото. Тя наистина ме насочи. Каза ми кой път да следвам, за да стигна до някои издателства. Мога да кажа, че благодарение на нея започнах да превеждам въобще.“

За изминалите 5 години Севджан Кендже е превела на български език авторки като Ойя Байдар, Елиф Шафак, Дуйгу Асена. Когато по-късно двете дами се срещат, тези усилия получили неочаквано развитие:

„И тя беше много впечатлена, че за това кратко време съм превела толкова много романи. И ми каза: „Защо не превеждаш на турски“

Към онзи момент идеята за антология на български автори се е била зародила. Карделен Генч пояснява:

Най-голямата причина да направим този проект беше желанието ни да публикуваме на турски език произведения на езици на страни, които не са толкова далеч от нас. Миналата година публикувахме грузинска антология, преди това – от полски и пр. Това показва, че не трябва да търсим много далеч: точно до нас са съседите ни, с които имаме общо минало и култура. Надявам се, че след като се запознаят с книгата, турските издатели ще проявят по-голям интерес към българската литература. Това е целта ни.

Севджан Кендже си припомня моменти от срещата с Нермин Моллаоглу:

„Тоя ден, когато се видяхме ми каза: „Ние с тебе сме родени и двете в България, но аз българска антология не съм издала. Защо не я направим двете“. Много хубава идея казах аз.“

„Първата задача беше да определим кои автори ще бъдат включени в антологията. Трябваше да бъдат такива, които да представят българската литература пред един читател, който почти не познава българската литература Трябваше да бъдат най-добри и да бъдат живи, за да могат да дойдат в Турция, за да ги опознае читателят. В един алманах, който излизаше на английски бяха посочени най-добрите автори за изминалите години – бяха около стотина, и от тях трябваше да изберем само 20. Вкарах в действие моите приятели от България, които бяха добри читатели, някои и автори на поезия и проза. Разменихме си есемеси, поговорихме, дадох им списъка и проведох една обширна анкета, чрез която определих най-добрите сред тия сто автора.“

От подбраните 18 автори всички се отзовават много бързо и положително.

Преводачката Севджан Кендже добавя:

„И ми предоставиха или разкази, които те предпочитат, или няколко, от които аз да си избера. Повечето ми дадоха право на избор“.

Читателите, а и самите авторите изразиха задоволството си от направения подбор на разказите. Чудейки се като какво място е позната България в света, Севджан и Нермин решават, че едно от най-популярните определения е свързано с кръстопътното положение на страната ни. Така се ражда и заглавието на антологията – „Разкази от кръстопътя“.

Преводът от един език на друг винаги е сложна задача. За удоволствието и трудностите на занаята - Севджан Кендже:

„Тъй като обичам да се ровя в думите, предизвикателство е пред мен. Много обичам да намирам най-точната дума, която предава атмосферата или пък характера. Най-сложните текстове са като ребус, който да разгадавам. Дългите изречения определено ме затрудняват, защото турският има обратен словоред от българския – глаголът е най-отзад. Така че обръщаш целият изказ, цялото изречение наобратно. А като се има предвид, че понякога едно изречение е половин страница, работата става малко… Но с удоволствие се справям с тези неща“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51
Паметникът на Тодор Мазаров в Павел баня

Спомен за Тодор Мазаров

На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор  Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..

публикувано на 10.01.25 в 21:14

Резултати от третото издание на литературния конкурс "Вълшебното перце"

Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени  в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..

публикувано на 07.01.25 в 16:34
Теодор Койчинов

Теодор Койчинов за мистиката на радиоводещия

Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината.  Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..

публикувано на 07.01.25 в 14:51
Андриян Асенов и Радостина Павлова

Любовта е това, което е на сърцето

"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории".   Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...

публикувано на 06.01.25 в 11:26