Казусът с имотния данък в курортните селища - ще намери ли решение

Парламентът е на път да намери надеждно данъчно решение по казуса с отменения текст от Закона за местните данъци и такси, с който в курортните селища от национално и местно значение имотният данък скочи между 2 и 3 пъти за неосновно жилище.

В момента общинските администрации на курортните селища от национално и местно значение чакат поредното законодателно решение и са в готовност да преизчислят данъците, след което трябва да уведомят всички засегнати и да ги питат, дали да им върнат надвзетите пари, или да ги приспаднат от данъка за следващата година.

Има и по-сериозен въпрос – дали идеята за законовата промяна, която беше отхвърлена от Конституционния съд, щеше да доведе до нужния ефект – да се спре практиката с туристическото предлагане на частни жилища.

Кметовете от курортите в областта са категорични – „не“, тъй като данъкът върху имота, макар удвоен и утроен, е еднократен в годината, но скритите пари от реализираните нощувки и данъците към държавата са в десетки пъти повече.

“Аз имам едно лично мое жилище и едно, което е на майка ми и на баща ми, и аз живея в него. Едното се смята за второ и се плаща по-висок данък. Мисля, че почти двойно“, обясни човек, който не се вписва в схемата “имоти под наем“.

“Всички юристи казаха, че със задна дата няма как да ми се възстановят взетите суми, но аз вярвам, че би трябвало да се намери начин как да се изравним с всички други данъкоплатци, които след нас плащат“, коментира потърпевша.

“Ние коментирахме това и в бюджетна комисия. Това ще бъде поправено“, каза пред БНР Николай Александров, зам.- председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание от групата на “Обединени патриоти“, представляващ партия “Атака“, и допълни:

“Аз казах на г-н Симеонов по време на заседание на парламентарна група – не може да се правят дискриминации на базата двойно данъчно облагане. Това нещо е забранено от законодателството“.

“Финансовият ефект (за общините – бел. ред.) не е толкова значителен. Те са лишени преди години и преди да бъде въведен този данък, тъй като има жилища, особено по курортите. Има имоти, които се преотстъпват с цел извличане на печалба“, посочи Александров в интервю за предаването “Хоризонт до обед“.

Град Кюстендил е курортно селище с национално значение, но в общината не са пристъпили към увеличение на промилите за изчисление на данъка на имотите.

“Взехме решение да няма промяна тъкмо защото трябва внимателен анализ“, каза пред БНР кметът на Кюстендил Петър Паунов и допълни:

“Кюстендил, макар и национален курорт от десетилетие, едва отскоро възвръща балнеоложката си слава и не може да бъде сравнен както с морските курорти, така и с водещи зимни курорти“.

“И в момент, в който сме свидетели на криза на доверие между институции, не трябваше да се прибързва с едно подобно решение. Още повече голяма част от решенията трябваше да се взимат в края на един мандат“, каза още Паунов в интервю за предаването “Хоризонт до обед“.

“Това трябва да се случи в следващ общински мандат“, каза още той.

Ден след като Конституционният съд отмени т.нар. “данък курорт“ благоевградчани пък разбраха, че са с такъв от далечната 1963 г.

“Термините (курорти с национално и местно значение – бел. ред.) са обединени с общото родово понятие “селищни образувания“. Те са териториална единица. Административно-териториалната единици по Конституция и по Закона за административно териториалното устройство са само областите и общините“, каза пред БНР проф. Борис Колев от Института по география към БАН.

“Тези селищни образувания са създадени по Закона за административно-териториалното устройство. Това са селищни образувания извън строителните граници на населените места. Те са създадени за осъществяване на специфични функции“.

Повече по темата можете да чуете звуковите файлове.