Иглика Дионисиева: Няма как човек да благоденства сам за себе си

Това каза авторката на "Приказки от високосната година" Иглика дионисиева в предаването "Графити по въздуха".

Запитана какво иска да спаси и съхрани с приказките си и за какво иска да помогне Иглика Дионисиева отговори, че иска да спаси „нас, хората, от това, което сме били във вчерашния ден, от това, което сме чупили вчера – днес да можем да го поправим“.

Иглика Дионисиева щедро дава надежда, че „всичко е възможно, че доброто е възможно“. И да, и не – гласи отговорът й на въпроса дали днешният човек е щастлив.

„Много хора твърдят, че в днешното време все по-трудно става човек да е щастлив. За да е щастлив човек, трябва по-малко да знае, по-малко да се замисля, но пък и повече да вярва в себе си, повече сам да твори щастието – това, което мисли, че не му достига, той самият да се стреми да го сътвори, или да направи нещо за някого другиго.“

Отчуждението набира все по-голяма скорост, смята Дионисиева.

„Преди години, когато хората не се свързваха така истерично чрез интернет и другите социални възможности, отчуждението се случваше по-рядко и по-бавно, а сега то се случва за мигове, за дни, за часове и това е много страшно.“

„Блясъкът като инструмент за лична изгода - да омаеш другите и от това по някакъв начин да се облагодетелстваш. Този фалшив образ е много изобретателен“ – така авторката описва нашия съвременен портал за комуникация – социалните мрежи.

Смирението е едно от важните неща за здравето на един човек, за пълноценното му здраве, включващо и физическото, и психическото, и емоционалното състояние, вярва Иглика Дионисиева. „Човек трябва да бъде смирен, за да даде възможност на нещата да се случат, другите да се проявят и да бъде дочакан резултатът. Може резултатът в началото да бъде по-суров, но впоследствие нещата си идват на своите места.“

Няма как човек да благоденства сам за себе си, казва още Иглика Дионисиева.

Тя е родена във Враца, сега живее в Челопеч на 70 км източно от София. Определя мястото като „много добро и спокойно за живеене“. Работи в библиотека. Пише вечер и в почивните дни.