Специално издание на изследването на проф. Любомир Миков на български, турски и английски представя джамийската архитектура в Пловдив

публикувано на 04.03.19 в 18:50

Автор: Ирина Недева

интервю на Ирина Недева с проф. Любомир Миков за книгата му ''Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

проф. Любомир Миков за Чифте баня

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, обясни проф. Любомир Миков. Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него параван. До нея се стига по дървена стълба, която умишлено е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук някога. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали само султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредица убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така някога са намерили смъртта си праведните халифи Умар I през 644 г. и Али ибн Абу Талиб през 661 г.

В най-новата книга на професора „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“ се разглеждат малкото съхранени мюсюлмански храмове вграда на тепетата Джумая джамия, Имарет джамия и Ташкьопрю джамия, която се намира в близост до каменния мост на река Марица.

Изследването на проф. Миков окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.

Изданието съдържа редица планове и приложение със 78 цветни и черно-бели илюстрации и снимки.

Днес под тепетата има две действащи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 г. храм функционираше като италиански ресторант, но наскоро бе върнат на Мюсюлманското вероизповедание.

От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.

Проф. Любомир Миков е най-задълбоченият изследовател на османската архитектура у нас. Над 30 години той проучва исляма, изкуството и турските сгради в България и на Балканите. Преподава в Нов български университет и Националната художествена академия. Автор е на капиталните трудове „Култовата архитектура и изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България, „Османската архитектура и изкуство в България“, „Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България“ и други.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!