Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Специално издание на изследването на проф. Любомир Миков на български, турски и английски представя джамийската архитектура в Пловдив



Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, обясни проф. Любомир Миков. Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него параван. До нея се стига по дървена стълба, която умишлено е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук някога. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали само султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредица убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така някога са намерили смъртта си праведните халифи Умар I през 644 г. и Али ибн Абу Талиб през 661 г. 
плоф. Любомир Миков

В най-новата  книга на професора „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“  се разглеждат малкото съхранени мюсюлмански храмове  вграда на тепетата Джумая джамия, Имарет джамия и Ташкьопрю джамия, която се намира в близост до каменния мост на река Марица.

Изследването на проф. Миков окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.

Изданието съдържа редица планове и приложение със 78 цветни и черно-бели илюстрации и снимки.

Днес под тепетата има две действащи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 г. храм функционираше като италиански ресторант, но наскоро бе върнат на Мюсюлманското вероизповедание.


От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.

Проф. Любомир Миков е най-задълбоченият изследовател на османската архитектура у нас. Над 30 години той проучва исляма, изкуството и турските сгради в България и на Балканите. Преподава в Нов български университет и Националната художествена академия. Автор е на капиталните трудове „Култовата архитектура и изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България, „Османската архитектура и изкуство в България“, „Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България“ и други.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10