Фестивалът на НАТО в Норфолк показа, че България се чувства истински член на Алианса

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Младен Петков за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпреки опитите за хибридно въздействие подкрепата за НАТО в България е около средната за Алианса. Това заяви в интервю за БНР постоянният представител на България в НАТО Драгомир Заков.

Заков добави, че „сънищата“ за предстоящо скъсване на трансатлантическата връзка са се превърнали в кошмари.

Сплотеността на Алианса наскоро бе поставена под въпрос след остри критики от американския президент Доналд Тръмп по адрес на бюджета за отбрана на страните-членки и от плановете на Турция да закупи техника от Русия.

Изопачена ли е представата за НАТО и влияят ли негативно на обществената подкрепа разногласията в организацията? Кореспондентът на БНР в САЩ Младен Петков потърси отговор на тези въпроси.

Един след друг флаговете на страните на НАТО изпъстрят улиците на Норфолк. За 66-и път в града, който е дом на единствената база на Алианса в САЩ, нациите съюзници са в центъра на вниманието.

„Всяка година идваме на НАТО фестивала и участваме. С децата, като пораснаха малко, се качваме на платформата. Много фън е, харесва ни и много приятно изживяване всеки път. Всички идват, за да се забавляват и да представят държавите си. Винаги е много интересно и много забавно”, каза Николай Димитров, който живее в Америка от 2003 г.

Петя Иванова живее във Вирджиния бийч от пет години. За нея посланието, което родните участниците в парада отправят, е, че „сме от Европа и че сме граждани на света“.

Тази година България отбелязва 15 години като част от Алианса. Това видимо сътрудничество е ключово за някои от сънародниците ни като Евгений Иванов, който е един от бившите български офицери, работили в базата на НАТО в Норфолк.

„НАТО е военно-политически съюз и за България той е от огромно значение, тъй като държавата ни, в аспекта на националната мощ, която може да роди, не е способна да гарантира сама сигурността на държавните граници и своите граждани. Затова тя членува в такива съюзи. Както казах, това не е само военен съюз, това е политически, т.е., ние по някакъв начин се опитваме да допринасяме, но също и да използваме тези клубни блага, които са свобода, граждански права, свободно движение и защита на всички тези права”, каза той.

При създаването си НАТО е целяло да защити от нападение от Съветския съюз, но след края на Студената война стратегическите цели се променят. Сред задачите сега са стабилност в Европа, киберсигурност, борбата с тероризма и справяне с масова миграция. Алиансът предприема действия и по защита на имиджа си, който официални представители смятат, че е изкривен от някои публикации.

В интервю за Българското национално радио постоянният представител на България в НАТО Драгомир Заков посочи, че има много митове за алианса.

„Те са по цял свят на практика и ние се опитваме да ги разрушаваме един по един... Много е важно да се каже - НАТО не е военен съюз, чийто основен мандат е да се намесва във военни конфликти по света, както между другото беше написано в учебника на дъщеря ми по география в пети клас. Имаше и такъв случай… Много ясно трябва да се каже - НАТО е политически и отбранителен съюз, който защитава демокрацията, основните свободи. И това се прави основно чрез средствата на дипломацията и средствата на възпирането”.

За него опитите за негативно въздействие не водят до намаляване подкрепата за съюза:

„Аз бих казал, че въпреки тези опити за негативно въздействие в публичното пространство подкрепата за НАТО в България е около средното за Алианса. Наскоро ми попадна изследване на нивото на подкрепа в България и особено отчетлива беше подкрепата сред по-образованата част от населението и в поколението между 45 и 65 години, което съвсем не е случайно, разбира се. Поколението между 45 и 65 години, аз бих го нарекъл евроатлантическото поколение на България, защото това са хората, които преди 15-20 години са били току-що завършили университети, училища – това са били млади хора, слагам и себе си в тази група. Това бяхме младите хора, които мечтаехме и работихме този приоритет да се случи. Още по-интересно и за мен много ключово е, че подобни равнища на подкрепа има сред поколението между 18 и 25 години, а това е бъдещето. Това са бъдещите ни ръководители, това са хората, които ще формират общественото мнение в следващите години”, каза Драгомир Заков.

За петнадесетте години, през които България е член на НАТО, страната ни работи над различни приоритети и по думите на генералния секретар Йенс Столтенберг има принос към политиките и дейностите на Алианса.

За страната ни от особено значение са политиките, които касаят Балканите.

Според Заков именно българските усилия са били в основата на засилването на политическия и практическия ангажимент на НАТО в региона, включително започналия процес на присъединяване на Република Северна Македония, активиране на план на действие за членство на Босна и Херцеговина.

„И всички тези усилия намериха, разбира се и своето измерение през призмата на Европейския съюз. Например това беше една от приоритетните теми за първото българско председателство на Съвета на ЕС. За мен лично това е един абсолютно христоматиен пример за последователност във външната ни политика и следване на един ключов приоритет във всички организации, в които България членува.”

В Норфолк миналата седмица приносът на дошлите българи бе към обогатяване на културния пейзаж в града. Всеки бе добре дошъл да участва. На парада страната ни отправи послание за това, че е член на НАТО, част от Европейския съюз и също така страна, която се придържа към евроатлантическите ценности.

Участниците, сред които Роси Воденичарова, споделиха, че са харесали преживяването:

„Усещането беше - все едно си на българска земя, неописуемо. Всички хора гледаха, махаха. Беше много вълнуващо за децата също”.

Платформа след платформа в центъра на града се разкриваше един съюз с богати идеи. Подобно богатство е ключово в заседателните зали на НАТО.

За БНР началник-щабовете в Съюзното командване по трансформация в Норфолк вицеадмирал Пол Бенет каза, че в алианса няма положение, при което всеки да е на едно и също мнение:

„Имаме 29 нации. Всички те са с различна перспектива. В тази връзка е много лесно за британски офицер като мен да приеме, че всеки мисли като британец, но пък е много стимулиращо, когато осъзнаеш, че това абсолютно не е така. Това, което се случва, е, че при дебати ние успяваме да вземем предвид всички тези гледни точки в тяхното им изобилие, за приемане на най-добрите решения за алианса на базата на всички тези гледни точки от всички тези страни. Наистина това е много стимулиращо”.

Като един от най-големите спорове в историята на НАТО се сочат разногласията през 2003 г. между Германия, Франция и САЩ относно навлизането в Ирак. Може да се отбележи и неохотата на някои страни да се включат в мисията в Афганистан от 2003-а, което постави под въпрос устойчивостта на алианса в широкомащабни операции.

В момента страните-членки срещат остри критики от американския президент Доналд Тръмп по отношение на вноските. Напрежение се появи и между САЩ и Турция след обявяване плановете на Анкара да закупи оборудване от Русия. Но за лидерите подобни примери не са причина за безпокойство.

За постоянния представител на България в НАТО най-красноречиво доказателство за това е приетата позитивно от американските законодатели реч миналия месец Столтенберг от трибуната в Капитолия.

„Убеден съм, че след тази реч всички „сънища“ за предстоящо скъсване на трансатлантическата връзка са се превърнали в кошмари, защото на всички стана ясно, че Алиансът ще го бъде. Тук няма никакво съмнение, че силата е при нас и единството присъства“, подчерта Заков.